Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Седнах на най-горното стъпало и казах, без да се обръщам конкретно към някого:
— Защо Тамзин би направила това? Тя повече от всичко искаше да отиде с Уорън.
Отговорът неочаквано дойде от Уинифред. Не я познавах добре, но тя беше пътувала на борда на Сивата чайка с Тамзин:
— Не мога да говоря от нейно име. Тя сякаш никога не се страхуваше като нас, останалите, но сега ми е трудно да се кача на борда на какъвто и да е плавателен съд. През част от пътя на връщане от Грашонд пътувахме с речна лодка и това едва не ме уби. Ако някой се опиташе да ме качи на кораб по време на друга буря, може би и аз щях да избягам.
Вгледах се внимателно в нея. Преди Аделейд да стане диамантът, тази титла бе принадлежала на Уинифред. Тя беше спокойна и красива, с хубава осанка и обичаше да изтъква превъзходството си, но сега изражението й беше убийствено искрено и сериозно. Щом тя е била толкова разстроена, защо не и Тамзин?
Защото Тамзин никога не е обелвала и думичка за това, че се страхува да се качи на кораб. Когато казваше нещо за престоя в северните колонии, Тамзин споменаваше недоволството си от времето, от примитивните условия на живот, странните обичаи на Наследниците. Но плавателните съдове не бяха присъствали в списъка на оплакванията й дори когато споменаваше онова плаване по реката.
Розамънд се опита да ме дръпне обратно горе:
— Мира, върни се в стаята си. Добре е да си починеш.
— Да си почина? Как мога да си почивам? — Скочих на крака. — Най-добрата ми приятелка е там, навън, в гората, студуваща и изплашена! Може би ранена!
— Само предполагаш, че приятелката ти е жива. — Жената от Грашонд стоеше в долния край на стълбите, загледана нагоре към нас с бледи, жестоки очи. — Тя беше горделиво, непокаяло се момиче с твърде големи стремежи. Не се вслуша в първото предупреждение, което Урос изпрати, и сега понесе последното си наказание.
Наложи се Розамънд и Уинифред едновременно да ме възпрат да не затичам надолу по стълбите. Във фоайето Гидиън хвана спътничката си под ръка и я поведе:
— Идвай с мен, Дина.
Яростта, която тя разпали, задуши шока и скръбта ми. Вече бях напълно будна. Фокусът на вниманието ми стана изострен и ясен. Нямаше да седя бездейно и да потъвам в отчаяние. Щях да действам. Щях да намеря Тамзин. Тя беше оцеляла в една буря и можеше да оцелее в още една.
Да убедя някого да ми позволи да помогна, беше трудна работа. Джаспър и Чарлс се мобилизираха бързо, но не очакваха ние, момичетата, да имаме каквато и да е роля в издирването. Предполагаше се нещата в Бляскавия двор да продължават в обичайното си русло, макар че след бурята повечето събития за деня бяха отменени. Други изгубени хора бяха заварени неподготвени снощи, а много места бяха понесли щети — особено по-бедните райони, където не разполагаха със средства да устоят на тези типични за сезона бури. Низините се бяха наводнили. Бяха избухнали няколко пожара и дори чух едно кратко споменаване на Обещанието на слънцето. Милицията и армията бяха много търсени, но Джаспър осигури някои техни членове за издирването заедно с други цивилни доброволци.
— Да вървим — каза ми Айана около пладне. Изобщо не я бях виждала през този ден, но сигурно се бе досетила или пък беше чула, че искам да помогна и че ми бяха отказали.
След като предложенията ми да помогна, бяха постоянно отхвърляни, сега дори не спрях, за да си взема палто или наметка, когато тя се обади. Но когато се отправихме към входната врата, попитах:
— Няма ли да загазя? Ами ти?
Тя вървеше отривисто, с мрачно изражение:
— Не достатъчно, че да има значение. Стават твърде много други неща.
Каботажните кораби, които постоянно плаваха между Кейп Триумф и далечните краища на Денъмския залив, потегляха от малък кей в покрайнините на града. Той се намираше на юг от главното търговско пристанище, в което бях снощи — онова, което приемаше основната част от влизащите и потеглящите океански кораби. До кея се стигаше лесно по много използван земен главен път, но сушата около пътя и кейовете беше почти непроходима и скоро отстъпи място на още по-гъста гора на запад. Можех да разбера как някой, отклонил се от главния път, можеше лесно да се изгуби в тези гори особено при условията от миналата нощ.
А хората на Уорън не бяха сгрешили за опасностите. Самата аз се бях изправила пред много опасности снощи. Сега, на дневна светлина, видях повалени дървета и всевъзможни отломки, осеяли пътя. Самите гори бяха в още по-лошо състояние, почти непроходими на някои места.