Среднощният диамант [bg]

— Как така я… изгубихте?

Гласът на Джаспър беше много нисък, много студен. Двамата мъже пристъпиха смутено от крак на крак: всеки, изглежда, се надяваше, че другият ще заговори. Първият се предаде и обясни:

— Стана, когато се готвехме да отплаваме снощи — разбирате ли, всички бяхме на борда, готови да потеглим. После се разрази онази буря. И вашето момиче, тя просто… просто…

— Изпадна в паника, сър — допълни вторият. — Каза, че нямало да го направи. Беше в истерия. Скочи през борда, прегази до брега и изчезна в гората.

— И никой не тръгна след нея? — възкликна Джаспър.

— Тръгнахме, сър! Но беше тъмно. Не знаем как се измъкна толкова бързо. Претърсихме толкова голяма част, колкото можахме. После капитанът каза, че трябвало да отплават незабавно или изобщо не можели да тръгнат заради времето. Господин Дойл ни остави да продължим да търсим.

— Господин Дойл тръгна без нея? — попита Чарлс. Дори той беше стъписан.

— Не искаше, сър, но трябваше да стигне до Хадисън навреме. Има важна работа днес. Мислеше, че ще успеем да я намерим. Беше сигурен, че тя ще се върне тук.

— Когато бурята се усили толкова, че вече не можехме да търсим, самите ние се отправихме обратно към града — добави другият мъж. — Но спирахме във всяка къща по пътя, в случай че е помолила за подслон. Никой не я е виждал. Мислехме… надявахме се, че ще е тук.

Осъзнах, че коленете ми са се подкосили, едва когато Розамънд ме обгърна с ръка.

— Спокойно, Мира — промърмори тя.

Чувствах се безтегловна. Пред погледа ми искряха черни звезди.

— Е, не е тук! — изкрещя Джаспър. — А вие също не би трябвало да сте тук! Не биваше да спирате да търсите. Дойл не биваше да заминава!

Двамата мъже се присвиха смутено:

— Щ-щяхме да продължим да търсим, сър — каза единият. — Честно. Но вие… видяхте бурята. Едва можехме да си проправяме път през нея и не беше безопасно да бъдем в гората, не и докато над дърветата избухваха мълнии.

Сграбчих отново парапета и се изправих в цял ръст:

— Мислите ли, че е било безопасно за нея? — изкрещях надолу към тях. — Мислите ли, че тя е можела да се ориентира, когато вие не сте можели?

Всички вдигнаха погледи към мен изненадано, но никой не ме упрекна. Джаспър прикова поглед отново върху мъжете:

— Е, сега е безопасно и ще продължите да търсите. Всички ще продължат. Чарлс, трябва да отидем в града и да възложим на милицията да започне да претърсва онази гора.

Домакинството се впусна в действие, но аз стоях неподвижно. Не можех да помръдна оттам. Все чаках да се събудя, но не се случи. Това не беше някакъв сън, предизвикан от изтощението след гибелната опасност миналата нощ. Това беше същият ужас, който се случваше отново и отново в живота ми: любимите ми хора ми биваха отнети. Само дето Тамзин ми бе върната. Не се предполагаше да си отива отново.