Драконите на изчезналата луна [bg]

Киратът охраняваше границите на кралството, както обичайно. Дълго бяха крачили те сред сивата пустош край щита. Сега бе дошло времето да се порадват на първите зелени стръкчета, изскочили предизвикателно от пепелта и развалата на отминалото. Елфите от кирата приемеха появата им с надежда и я смятаха за знак, че пред народа и страната им отсега занапред ще има повече слънчеви дни. А народът на елфите го заслужаваше, след като тъй дълго бе страдал под тегобата на щита, а по-късно и под ботушите на Мрачните рицари.

Гилтас бе променил решението си. Два дни преди заминаването на елфите Кайрин го беше потърсил.

Забелязвайки разтревоженото лице на елфа, младият крал въздъхна вътрешно.

— Разбрах, че смятате да не тръгвате на поход към Санкшън? — попита Кайрин. — Мисля, че трябва да промените решението си и да дойдете с нас.

— Защо? — поинтересува се Гилтас.

— За да защитавате интересите на своя народ.

Гилтас не отговори. Погледът му остана въпросителен.

Кайрин се изчерви.

— Научих тази информация по поверителен път.

— Не искам от теб да нарушаваш клетвата си — рече кралят. — Не желая да се обграждам с шпиони.

— Не, не съм се заклевал да мълча. Всъщност смятам, че Самар искаше да дойда при вас и да ви го кажа — отвърна Кайрин. — Известно ви е, че ще минем през планините Калкист, но знаете ли как мислим да стигнем до Санкшън?

— Тези местности са ми съвсем непознати… — започна Гилтас.

— Ще потърсим съюз с мрачните джуджета. Армията ни ще прекоси планините през тунелите им. За което ще им бъде богато платено.

— С какво? — попита кралят.

Кайрин се вторачи към покритата с листа горска земя.

— С парите, които сте донесли със себе си от Квалинести.

— Това богатство не ми принадлежи — каза остро Гилтас. — То е на квалинестите. И всичко, което ни е останало.

— Префект Палтейнон го предложи на Алхана и тя прие.

— Ако изразя несъгласие на висок глас, ще създам само неприятности. Присъствието ми по време на това злополучно начинание няма да промени каквото и да било.

— Не, но в този момент Палтейнон, като водач с най-висок ранг, е сложил ръка върху богатството. Ако дойдете, ще запазите доверието на хората си. Може и да ви е от полза. Дори да не съществува заобиколен начин, решението ще остане ваше.

— Значи най-после се стигна дотук — измърмори кралят, щом Кайрин си отиде. — Плащаме на тъмнината, за да ни спаси. Колко ли надълбоко ще затънем в нея, преди да станем едно?