![Драконите на изчезналата луна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/2/drakonite-na-izcheznalata-luna-bg-download.jpg)
Драконите на изчезналата луна [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547612212
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изчезналата луна [bg]». Краткое содержание книги:
В деня, когато колоната потегли, силванестите напуснаха своите любими гори със сухи очи, които се взираха само на север. Крачеха в мълчание, без песни, без да надуват рогове, без оглушителния съпровод на цимбалите, понеже Мрачните рицари не биваше даже за миг да заподозрат, че елфите напускат, великаните не трябваше да бъдат предупреждавани за приближаването им. Елфите крачеха в сенките на дърветата, за да избегнат и бдителните очи на сините дракони, които кръжаха в небето.
Докато прекосяваха границата на Силванести, Гилтас се спря и погледна назад към вълнуващите се корени на дърветата и сребристите им листа, проблясващи в лунната светлина — в пълен контраст със сивата линия на разложението, бележеща границата на гората, тягостен спомен за присъствието на щита. Взира се дълго и с натежало сърце. Защото нещо дълбоко в него му нашепваше, че веднъж преминал, повече няма да може да се върне.
Седмица след заминаването на армията на силванестите Ролан от кирата обхождаше обичайния си маршрут през гората. Вглеждаше се предимно в земята и с радост забелязваше всеки знак, че природата не смята да се предава пред злото на падналия щит.
Макар смъртоносната магия на щита вече да я нямаше, унищожението, породено от злотворното му влияние, все още бе навсякъде. Всяко цвете, всяко дърво, до което се бе докосвал, беше мъртво, така че дори и след толкова време границите на Силванести си оставаха белязани от мрачната сива черта на смъртта.
И все пак сега под сивия плащ на прашните листа и съсухрените клонки Ролан откриваше тънки зелени тревички, изскочили ликуващо от почвата. Още нямаше как да се разбере в какво ще се превърнат: обикновена трева, деликатни диви цветя или може би смела фиданка на бъдещ огромен дъб, или огнено оцветен клен. Може пък, помисли си с усмивка той, да беше обикновено глухарче или проста билка. Щеше да му хареса, каквото и да се окажеше. Зеленината, израстваща сред смърт, бе поличба за надежда. За него и неговия народ.
Съвсем внимателно той струпа листа около стръкчето, за да го предпази от силната слънчева светлина. Вече се канеше да продължи нататък, когато долови лек повей на странна миризма.
Скочи разтревожено на крака. Подуши въздуха, като с всички сили се опитваше да свърже с нещо особения мирис. Никога дотогава не бе усещал нещо подобно: миризмата бе парлива и животинска. Дочу далечен звук, който разпозна като пукащи клони и стъпкани растения. Звукът ставаше все по-висок и отчетлив и съвсем скоро се примеси с друг, още по-плашещ: предупредителния крясък на сокола, последван от писъка на боязливия заек и паникьосаното блеене на побягнал елен.
Отвратителната животинска миризма стана по-силна, всепоглъщаща, способна да те поболее. Миризмата на същество, което се храни с месо. Ролан измъкна меча си и приближи пръсти до устните си, за да нададе остро, пронизително изсвирване, с което да предупреди своите другари от кирата за опасността.
От гората изникнаха три огромни минотавъра. Рогата им разкъсаха листата на дърветата, секирите им оставиха зейнали рани в дънерите, докато нетърпеливо започнаха да си проправят път през ниската растителност, изпречила се на пътя им. Когато забелязаха Ролан, създанията спряха и се втренчиха в него. В животинските им очи не се забелязваше каквато и да било емоция.
Той издигна меча си и се подготви за нападение.
Волската смрад го погълна. Нечии силни ръце го сграбчиха. Усети бодването на ножа точно под едното си ухо и бързата, горчива болка, докато острието прерязваше гърлото му…
Минотавърът, погубил елфа, пусна тялото да се строполи на земята и избърса кръвта от камата си. Спътниците му кимнаха. Още една добре свършена работа. Сетне продължиха през гората, разчиствайки пътека за онези, които идваха подире им.
За стотиците, за хилядите подире им.
Войската на минотаврите нахлуваше през границата. Корабите на минотаврите — галери с изрисувани платна и гребци роби, се изкачваха по река ТонТалас, упътени на юг към столицата Силваност и генерал Дога, очакващ своите подкрепления.
Мнозина от кирата умряха в този ден по същия начин, както и Ролан. Някои имаха шанса да се бият с нападателите си, но повечето не. Повечето бяха хванати напълно неподготвени.
Тялото на Ролан от кирата лежеше в гората, която толкова бе обичал, и полека потъваше в сивия плащ на смъртта, обсипан с мънички зелени стръкчета.