Драконите на изчезналата луна [bg]

— … под внимателните ти грижи.

— И тази е причината, поради която трябва да напусна Негово величество? — попита тихо Планшет.

— Да, защото ти е време да напътстваш и други. Квалинестите се нуждаят от военачалник. Народът ни няма търпение да потегли на поход към Санкшън. Трябва да бъдеш техен генерал. Лъвицата ще предвожда кагонестите. Ти ще водиш елфите на Квалинести. Ще го сториш ли заради мен?

Планшет се колебаеше, беше разтревожен.

— Виж — каза Гилтас, — префект Палтейнон вече се опитва да превземе тази длъжност. Ако назнача теб, ще мърмори и хленчи, но няма да има начин да ме спре. Той не е запознат с военните въпроси, а ти си ветеран с години опит зад гърба си. Силванестите те харесват и ти се доверяват. Умолявам те, в името на нашия народ, направи го заради мен.

— Да, Ваше Величество — отговори най-сетне Планшет. — Разбира се. Благодарен съм за доверието ви в мен и ще се постарая да не предам високата чест, която ми оказвате. Известно ми е, че Ваше Величество не е съгласен с пътя, по който поемаме, но вярвам, че той ще ни отведе където трябва. Веднъж щом победим Такхизис и я прогоним от този свят, сянката на мрачните й криле ще се вдигне, светлината ще ни огрее и ще успеем да изтласкаме враговете от земите си.

— Наистина ли смяташ така, Планшет? — попита печално Гилтас. — Аз имам своите съмнения. Побеждавали сме Такхизис, но няма да надвием онова, с което се храни… тъмнината в сърцата на хората. Ето защо смятам, че ще бъде по-разумно да прогоним врага, който се е настанил в дома ни, да подсигурим земите си и чак тогава да се обърнем към света.

Планшет не отговори. Изглеждаше засрамен.

— Говори онова, което мислиш, приятелю — рече кралят с усмивка. — Сега си мой генерал. Длъжен си да ми кажеш, ако греша.

— Ще кажа само това, Ваше Величество. Тъкмо политиката на изолация в миналото докара елфите до големи беди и ни направи недоверчиви и неразбрани дори и в очите на онези, които можеха да бъдат наши съюзници. Ако в тази битка се сражаваме редом с човеците, това ще им докаже, че сме част от света. Бихме могли да спечелим уважението, а защо не и приятелството им.

— С други думи — каза Гилтас, чиято усмивка бе станала малко суха — винаги съм бил онзи, който предпочита да се излежава в леглото и да чезне по неизпълними блянове…

— Не, Ваше Величество — отвърна шокирано Планшет. — Нямах предвид…

— Зная какво имаше предвид, приятелю, и се надявам да се окажеш прав. Сега обаче се налага да присъстваш на следващото военно събрание, което съвсем скоро ще свикат. Вече известих Алхана Звезден Бриз за решението си да те произведа в генерал и тя го одобри. Каквито и решения да взимаш оттук нататък, ще ги взимаш от мое име.