Детето на нощта [bg]

- Благодаря.

Джевин кимна навъсено и пак се загледа в платната.

Скоро щеше да настъпи нощта, макар че и денят с ниските облаци, подмятащите кораба ветрове и проливния дъжд на пресекулки тъмнееше достатъчно.

Капитанът на „Океански бряст“ докосна рамото на рулевия. Жестът беше почти незабележим, но по-младият елф знаеше как­во се иска от него. Завъртя руля съвсем леко, само на четири гра­дуса, към още по-силен вятър. Корабът така се люшкаше в бу­рята, че беше немислимо Селик да открие промяната в посоката и забавянето. Той нищо не разбираше от мореплаване.

Капитанът го виждаше и в момента - впил пръсти в релинга на десния борд, лицето му брулено от вятъра, може би стома­хът го мъчеше. Вече бе повръщал пет-шест пъти, откакто бу­рята се развихри. Дано умът му беше помътен, а вниманието - отслабено. Жалко че някои от маговете с него оставаха бодри. Особено най-старият.

Името му беше Бериан и той прекалено често идваше да деб­не на рулевата палуба. Тъкмо той определи курса, затова капи­танът го наблюдаваше преди да даде знак на рулевия да откло­ни кораба. У този дордоверец имаше стаена заплаха. Познава­ше твърде добре морето и не откъсваше поглед от компаса, ко­гато идваше при тях. Чакаше стрелката да се успокои за миг и чак тогава кимаше с одобрение.

Но Бериан не им досаждаше в ранното утро, а помощникът му нямаше представа какво вижда. През това време кривнаха далеч от набелязания курс и спечелиха скъпоценни часове за преследвачите. Капитанът още не си позволяваше да поглежда назад. Може би щеше да се озърта крадешком чак на третия ден от плаването, стига да не събуди подозрения.

Знаеше, че ще има кой да ги подгони. Уповаваше се на Ренерей, а тя би намерила друг елфически кораб, на който да се ка­чи. Молеше се и Гарваните да са тръгнали с нея, но след битка­та на кейовете в Арлън, на която стана неволен свидетел, на­деждата му се стопи. А искаше да знае, че когато доближат Херенденет, Ал-Дречар няма да се окажат беззащитни заради не­го. Ако ги догонеше друг кораб и успееше да мине през опасни­те води на Орнаут, имаха поне малък шанс.

По-рано през деня зърна за малко Ериан, на която бяха раз­решили да подиша чист въздух на главната палуба под него. Успя да срещне погледа ѝ преди охраняващите магове да я от­ведат обратно в каютата. Искаше му се да я насърчи с усмив­ка, но тя се държеше като обречена и не можеше да я упрекне за това.