Смъртта на царете [bg]

Тези хора му бяха познати и Юлий въздъхна облекчено, когато видя, че никой от тях не спада към фракциите в сената. Най-много се боеше, че ще бъдат подставени от Катон, но се зарадва, когато един от тях му се усмихна. Народният трибун зае мястото си последен, като най-старши от магистратите. Тълпата нададе откъслечни приветствени викове към своя представител и той се усмихна и вдигна ръка за кратък поздрав. Казваше се Сервий Пела, но Юлий не можеше да си спомни нищо друго за него. Косата му беше бяла и ниско остригана над ъглестия череп, хлътналите му очи изглеждаха черни в мътната светлина на факлите. Юлий бегло си пожела да беше имал време да се запознае с него при някое от сенатските събрания, но отпъди тази мисъл. Нямаше защо да се притеснява за магистратите, знаеше го. Ако успееше да се справи с хитрините на Руф, адвоката на Антонид, щеше да спечели делото. Ако не, щеше да изгуби не само дома, който беше принадлежал на Марий, но и голяма част от влиянието си в сената и в самия град. Не съжаляваше за рисковете, които беше поел, като бе избързал с процеса. Марий не би очаквал по-малко от него.

Погледна към мястото, където седеше Катон, и усети тежкия му поглед, прикован в него. Бибул беше там, както винаги, също и Катул. Юлий видя, че Светоний седи до баща си — и двамата се усмихваха по един и същи начин. Израженията им издаваха, че са роднини, дори ако човек не го знаеше.

Отмести поглед: предпочиташе да не показва гнева си. Привържениците на Катон щяха да се научат да се страхуват, когато премахнеше един по един стълбовете на тяхното влияние.

Квинт го потупа по рамото и седна заедно с другите юристи. Тълпата зашушука в очакване процесът да започне. Юлий погледна отново към щитовете, за да е сигурен, че драперията не се е смъкнала.

Преторът бавно се изправи и приглади гънките на тогата си. Заповяда да угасят факлите и всички зачакаха, докато светлините угаснаха. Вече само сивата зора осветяваше форума.

— Този съд се събира на деветдесет и четвъртия ден от консулската година. Нека се отбележи в регистрите. Натоварвам всички присъстващи пред погледа на боговете да говорят само истината под страх от изгнание. Ако някой даде лъжливи показания пред този съд, нека му бъдат отказани огън, сол и вода и да бъде прогонен далеч от този град, за да не се завърне никога, съгласно едиктите.

Преторът спря и изгледа най-напред Антонид, после Юлий. Двамата наведоха глави, за да покажат, че са разбрали, и той продължи; острият му глас се извиси над мълчаливите редици насядали хора.

— В това дело за rei vindicatio кой е ищецът?

Антонид пристъпи напред.

— Аз. Антонид Север Серторий. Обявявам, че собствеността ми е отнета неправомерно.

— Кой ще говори от твое име?

— Руф Сулпиций — отвърна Антонид.