![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
- Госпожице, в колко свършвате?
- Интересува ви в колко часа приключвам работа ли? В осем.
- Ако ви чакам отвън тази вечер?
Изгледа ме за миг:
- Ще ми бъде приятно.
Понечих да си тръгна, но тя ме повика и добави:
- Не пред самия вход... в бара на ъгъла.
Трябваше да се усъмня при тази лекота. По дяволите: седемнайсетгодишна и толкова непринудена с мъжете. Но вече бях влюбен и не съобразявах. Отидох в гаража, изкарах колата на патрона - имах задължението да го взема от офиса - и се върнах за срещата. Тя дойде навреме, точна, в осем и три минути, облечена добре, макар и като бедно момиче. Забелязах, че без бялата престилка на продавачка, тялото и е много хубаво, с изпъкнали гърди, стройна талия, заоблени бедра. Качи се и попита:
- Ваша ли е колата?
- Не, на патрона, аз съм шофьор.
- Аа - и след малко: - Е, аз трябва да се прибера вкъщи.
Тръгнах да я закарам; живееше на Сан Джовани, в голяма сграда със сто апартамента. Поех по дълъг обиколен маршрут, по пътя си говорихме.
На другия ден пак отидох да я взема; няколко дни по-късно и предложих да я карам и сутрин на работа. Тя прие. Така започнахме да се виждаме два пъти дневно и по-дълго, дори по няколко часа през празничните дни. Една сутрин и признах, че я обичам; тя ме целуна с порив и откликна, че и тя ме обича. Тогава предложих да се сгодим. Тя каза:
- Маурицио, да изчакаме още година, та да събера парите за зестра.
Отговорът и ме смая, признавам. Но изненадите едва започваха.
Бях силно влюбен, ала фактически не я познавах. Виждах я, говорех и, докосвах я; но когато дойде моментът, разбрах, че не знам нищо за нея, за миналото и, за семейството, за представите и вкусовете и. Ех, любовта прави човека не само сляп, но и невнимателен. Усещането, че не я познавам и не я държа в ръце, за да я контролирам по някакъв начин, се появи веднага, щом нещата започнаха да се развалят. Тогава осъзнах, че извън смътния спомен за нежни думички, въздишки, ласки и погледи, от всички онези многобройни часове, прекарани заедно, не ми оставаше нищо. Искам да кажа нищоq подобно на представа за истинска жена, от плът и кръв, за която и когато не си с нея, знаеш какво мисли, какво прави, с кого е и дали ти е вярна.
Започна така. Най-напред възрази да я вземам вечер от бара до магазина.
- Ако твоят патрон ни види, ти ще имаш неприятности, а и аз ще направя лошо впечатление.
Така се наложи да се откажа от този половин час, много важен за мен. После дойде ред на сутринта:
- Слушай, по-добре е да не идваш да ме вземаш сутрин... хората в квартала ще клюкарстват.
И това всъщност бе истина; тя винаги казваше истината. Така се отказах и от този половин час, не по-малко важен за мен. Оставаха почивните дни, неделите, но и тук започнаха трудности. Веднъж беше братовчедката от Терни, пристигнала неочаквано, друг път придружи майка си на гости, трети път баща си, после друг много скъп роднина. Обаждах и се всеки ден в дома на техни съседи, които имаха телефон, макар че и телефонните разговори не траеха много.
- Виж, по-добре да разредиш обажданията, не ме търси повече от един-два пъти в седмицата. Съседите се дразнят.
С една дума, виждахме се вече на десет дни веднъж и винаги набързо, с очи в часовника. Тази агония продължи два месеца. Аз се ядосвах на това положение, не живеех, отслабнах видимо, постоянно имах някаква тревожна болка в сърцето, не ядях, не спях. Понякога, отчаян, отивах в магазина и купувах по някой сапун, само да я погледам, но тя не ми се усмихваше и се отнасяше с мен по-зле отколкото с другите клиенти.
Неочаквано чашата преля. По телефона ми съобщи спокойно:
- Не идвай в магазина, няма да ме намериш, уволнена съм.
Веднага възкликнах със задоволство:
- Значи ще се виждаме по-често, нали?
- Да, сигурно, разбира се.
Да бе, нищо подобно! Ако преди я виждах, да кажем, единдва часа веднъж на десет, петнайсет дни, сега, когато беше безработна и беше свободна, минаваха двайсетина и повече дни от едно извинение до друго, от едно препращане до друго, без да я видя. Тя, естествено, имаше добро обяснение:
- Търся работа, обикалям офиси и агенции, нямам минута свободна.
Един ден и казах:
- Времето е като дъвката: теглиш го, както искаш. Влюбената жена умее да вплете любимия мъж във всяка свободна минута, даже във всяка свободна секунда на своя ден. Освен това има противоречие: когато работеше и беше заета от сутрин до вечер, те виждах всеки ден. Сега не работиш и си свободна да правиш каквото искаш, а не те виждам почти никога. Как ще обясниш това противоречие?