![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
- Атилио, ще се видим!
После чух бръмченето на мотора и разбрах, че са си отишли.
Продължавах да държа Джакомина за ръката. Пристъпих към мотора и без да поглеждам, я подканих:
- Качвай се.
- Но, аз...
- Качвай се.
Този път отворих очи възможно най-широко и я наблюдавах как се качва на седалката, както бе направила тогава на Пиаца Фарнезе: подпъхна полата си под слабите си голи крака. След като я бях съзерцавал много внимателно, изкомандвах:
- Слез.
- Но, аз...
- Казвам ти да слезеш.
Тя се подчини; тогава рекох:
- Качи се.
Този път не се наложи да повтарям: беше я страх. Отново направи същото движение, докато сядаше и подпъхваше полата. Продължавах да я наблюдавам и пак изкомандвах:
- Слизай - и веднага след това: - Качвай се.
С една дума, много пъти я накарах да направи движението, което ми бе отнело съня, и всеки път чувствах, че ми става все по-добре и се освобождавам. Тя направи на моя мотор онова, което направи и за Публио тогава. Струваше ми се, че този неин нов образ вече бе прогонил стария, при вида на който бях страдал толкова. Накрая яхнах мотора и и казах:
- Хвани се здраво.
След туй запалих и потеглихме.
Не знам как, защото едва стоях - толкова ми се спеше - изминах известно разстояние по Виа дела Маляна и после хванах една добре позната ми пътека: виеше се покрай дъбова гора и там с Джакомина имахме навика да се изтягаме на сянка и да бъдем заедно. Беше почти два следобед, беше горещо. Спрях мотора край пътя и чух под дърветата щурците да пеят силно, до изнемога.
Хванах Джакомина за ръка, а тя, уплашена, току питаше:
- Атилио, какво ти е?
Право по пътеката я отведох до една долчинка между два хълма сред гората. Там се хвърлих в гъстата трева, хванах Джакомина за косата, накарах я да легне неподвижно по гръб и и прошепнах в лицето:
- Сега повтаряй думите ми.
- Какво трябва да повтарям?
- Повтаряй: аз съм магьосница.
Послушно, с лека усмивка върху все още изплашеното лице, тя изрече:
- Аз съм магьосница.
Пуснах я, отпуснах глава в скута и и казах:
- Сега остави ме да спя.
Не знам колко съм спал, но когато се събудих, почувствах, че повече не ми се спи, главата ми най-после е спокойна и изпитвах глад. Попитах:
- Колко време спах?
Джакомина продължаваше да лежи по гръб в тревата, както я бях оставил. Отвърна с тънък глас:
- Поне три часа... През цялото време не съм мръднала. Вече не си чувствам краката.
Прегърнах я страстно:
- Какво се случи ли? Спах и сънувах, че си ме зарязала и ходиш с Публио. Но сега разбирам, че е било само сън.
- Сън?
- Да, сън: ти пак си моята Джакомина и аз много те обичам.
ИСТИНАТА
Трийсет и две и седемнайсет: петнайсет години разлика. Който ми казваше „Маурицио, внимавай, разликата във възрастта е прекалена“, му отговарях:
- Какво необикновено има... млад мъж съм, Лучета е млада жена. Има значение само това, че и двамата сме млади: значи, всичко е наред.
Въпреки аргументите ми, през цялото време усещах, че нищо не е наред и тази разлика във възрастта си има значение. Но обикновено все не ни се иска да признаем, когато не сме прави, докато фактите не ни го докажат. Всички сме като Сан Томазо - не вярваме, ако не пипнем с ръка. С Лучета се запознах във „Всичко за дома“, един от онези магазини на два етажа, където се продава по малко от всичко и евтино. Бях влязъл да си купя чифт чорапи и обикалях сред онзи хаос от щанд на щанд, в грохота на радиото, по което звучеше някаква канцонета. Изведнъж видях Лучета зад щанда за парфюмерия, на бляскавия фон на витрина, пълна с жълти шишенца одеколон. Веднага ме порази, ако не с друго, с контраста между нея и другите продавачки, хубави, не отричам, ала прекалено гримирани и същевременно не много чисти под грима. Тя, напротив, между две вълни от пуснати на раменете коси, имаше хубаво овално лице без пудра и червило, с големи, светли и ведри очи със спокойно изражение.
Загледах я, тя издържа на погледа. Тогава попитах:
- Госпожице, чорапи?
Отвърна с нежно гласче:
- Аз продавам парфюмерия; потърсете чорапи на втория етаж.
Отидох на втория етаж, купих чорапи, върнах се долу и отидох направо на нейния щанд:
- Намерих чорапите, благодаря, сега да видим парфюмерията.
Тя, спокойна, нежна, миловидна, започна да предлага стоката с подбрани думички:
- Този сапун е с аромат на виолетки, много фин... зъбната паста е с хлорофил... тази пяна за бръснене е наистина специална...
Не я слушах. Гледах я и колкото повече я гледах, толкова повече ми харесваше. В един момент помислих: „Ето момиче за мен.“ С една дума, накупих не помня колко неща и подхвърлих: