Политичестки ред и политически упадък [bg]

По това време Салвадор, Никарагуа и Гватемала също са доминирани от консервативни земевладелски олигархии, които се сблъскват с разрастващата се политическа съпротива на синдикатите, християнсоциалните активисти и нововъзникващите социалистически и комунистически партии. Старите елити в трите страни се обръщат към военните за потискане на левицата в защита на техните интереси, а левицата се радикализира, като се обръща за помощ към международното комунистическо движение и предприема въоръжена борба. Предвожданото от Фарабундо Марти селско въстание в Салвадор е потушено насилствено през 30 – те години на миналия век, но вдъхновява марксистката революционна група Фронт за национално освобождение „Фарабундо Марти“ да се противопостави на управляващите 40 години по – късно. В Никарагуа движението на сандинистите воюва срещу диктатурата на Анастасио Сомоса Дебайле и през 1979 г. идва на власт с помощта на Куба и Съветския съюз, в отговор на което администрацията на Рейгън финансира движението на контрите, за да свали сандинистите от власт. В Гватемала през 1954 г. подкрепен от САЩ преврат сваля водача на левицата Хакобо Арбенс Гусман и предизвиква продължителна и кръвопролитна гражданска война през 70 – те и 80 – те години на миналия век. Всички тези конфликти се разрешават едва в началото на 90 – те години, но оставят наследство на поляризация и недоверие до наши дни.

Защо гражданската война в Коста Рика не води до подобна спирала на недоверие и насилия? Отговорът на този въпрос е труден, ако не се позовем на решенията на отделните лидери по това време. Въпреки че ляво ориентираната коалиция на Калдерон включва няколко комунисти, тя няма особено радикален дневен ред, а в отговор на обвиненията, че е откраднала изборите, основава нов избирателен трибунал за по – справедливо провеждане на бъдещи избори. Предвожданите от Фигерас бунтовници консерватори свалят правителството на Калдерон, но осъществяват социалдемократическа програма, близка до тази на Калдерон, а след това връщат властта в ръцете на законния победител на изборите през 1948 г., консерватора Отилио Улате. Неговото правителство приема от своя страна решенията на учредителното събрание, което укрепва надпартийния изборен трибунал и дава избирателни права на жените.