Произход на политическия ред [bg]

Големият австрийски икономист Фридрих А. Хайек създава сложна теория за произхода на правото, която е задълбочено вникване в значението на върховенството на закона и рамкира начина, по който много хора възприемат правото днес. Хайек е известен като кръстник на съвременното либертарианство, но либертарианците не отхвърлят правилата по принцип – според Хайек „само наличието на общи правила прави мирното съществуване на индивидите в обществото възможно". Хайек се прицелва в това, което той нарича „рационалистично" или „конструктивистко" разбиране за произхода на закона, а именно, че той произхожда от волята на законодателя, който рационално изучава проблемите на обществото и създава закони, с които да утвърди по–добър според него обществен ред. Конструктивизмът, твърди Хайек, е самонадеяност от последните триста години и най–вече на редица френски мислители, включително Декарт и Волтер, които смятат, че човешкият разум е в състояние да разбере функционирането на човешкото общество. Това според Хайек поражда огромни грешки като Френската и Болшевишката революция, които използват йерархична политическа власт за пренареждане на цялото общество въз основа на предварителна представа за социална справедливост. По времето на Хайек (средата на XX в.) подобна грешка допускат не само социалистически страни като Съветския съюз, които разчитат на рационално планиране и централизирана власт, но и социалдемократически социални държави в Европа.

Това според Хайек е погрешно по редица причини, най–важната от които е фактът, че нито един плановик няма достатъчно познания за реалните механизми на обществото, за да го преподреди разумно. По–голямата част от знанието в едно общество е с местен характер и разпръснато из цялото общество; нито един човек не може да усвои достатъчно информация, за да предвиди последствията от една планирана промяна в законите или правилата.

Социалният ред според Хайек не е резултат от йерархично рационално планиране; той по–скоро възниква спонтанно благодарение на взаимодействието на стотици или хиляди индивиди, които експериментират с правилата, запазват тези, които вършат работа, и отхвърлят онези, които не вършат. Процесът на възникване на социален ред е постепенен, еволюционен и децентрализиран; единствено чрез използването на местните знания на десетки хиляди индивиди би могло да се изгради работещо „Велико общество". Спонтанен порядък възниква по описания от Дарвин за биологичните организми начин – чрез децентрализирана адаптация и селекция, а не чрез целенасочен проект на един–единствен създател.