Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Духът на жените се повдигна, когато Съпротивата се опита да спре влака в Дорман. Но германците ги отблъснаха. Мъртви тела лежаха пръснати като железопътни траверси навсякъде наоколо.

— Дорман е едва на стотина километра от Париж – каза Каро на Скай. Гласът й излизаше като шепот от пресъхналата й уста. – Цели два дни бяха нужни, за да се измине такова кратко разстояние.

— Колкото по-бавно се придвижваме, толкова по-голям е шансът Съюзниците да ни настигнат – каза Скай и Марго кимна.

Трябваше да мислят така. Налагаше се, независимо че отходните кофи бяха така препълнени, че нечистотиите се разливаха по пода, че потта от страх, която се излъчваше от наблъсканите едно до друго тела, бе задушаваща, а жените около тях бяха започнали да измират от пъклената жега.

— Не и ние – каза Каро, като събра ръцете на Скай и Марго в своите.

Но Скай видя, че очите й са угаснали, че обикновено спокойното лице на Марго се бе втвърдило над стиснатите челюсти. А Скай опипваше врата си в търсене на светлосиния шал, който трябваше да остави в Англия.

След това Каро подуши зловонния въздух.

— Усещам мирис на жасмин – каза тя, като извади повехнало цветче от джоба си.

Подаде го на Скай, за да го притисне към ноздрите си, а след това на Марго. Ръцете на Скай се отпуснаха, както и челюстта на Марго, а в очите на Каро отново просветна надежда.

— Кураж! – чуваха те да викат селяните на следващата гара, където Червеният кръст се опитваше да убеди водача да спре влака.

Може би Каро имаше право.

— Виждате ли? – каза убедено Скай, като на свой ред реши да повдигне настроението им. – Няма да стигнем до Германия.

Но не можа да погледне Каро или Марго в очите, когато влакът отново тръгна. Събра сили да се изправи и да надникне през процепите на летвите на вагона и видя, че знаците вече не бяха на френски, а на немски.

Последният конвой, както впоследствие бе наречен влакът – последният влак от Париж. Той пристигна в концентрационния лагер Равенсбрюк на 21 август 1944 година.

Съюзниците влязоха в Париж на 25 август, само четири дни по-късно.

Трийсет и трета глава

Концентрационният лагер Равенсбрюк, на далечната източна граница на Германия, бе място, неподлежащо на описание. Пристигането на Скай, Марго и Каро съвпадна с наплива на затворници от другите лагери, близо до западната граница, докато германците се опитваха да прикрият чудовищните си дела от Съюзниците на това място, което бе прекалено отдалечено от всичко, за да бъде открито. Толкова много жени трябваше да бъдат настанени в него, че стояха отвъд портите в продължение на дни, охранявани от пазачи и кучета. През това време земята под тях се превърна в кал от отпадъци и екскременти.