За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Търговията лекува от пагубни предразсъдъци; почти общо правило е, че навсякъде, където нравите са кротки, има търговия; и навсякъде, където има търговия, нравите са кротки.
Затова не трябва да се учудваме, че нашите нрави не са така сурови, както някога. Търговията спомогна народите да опознаят нравите на другите народи и да им дадат възможност да проникнат навсякъде; да ги сравнят помежду им; това доведе до много благотворни резултати.
Може да се каже, че законите на търговията усъвършенствуват нравите по същата причина, по която ги и погубват. Търговията развращава чистите нрави; за това се оплаква Платон; но тя, изглежда, и смекчава варварските нрави, както виждаме това всеки ден.
Глава II
За духа на търговията
Естественото действие на търговията е да води към мир. Двата народа, които търгуват, сякаш установяват помежду си взаимна зависимост: ако единият има интерес да купува, другият има интерес да продава; всички техни връзки се основават на взаимните им нужди.
Но ако духът на търговията свързва народите, той не прави това с отделните лица. Ние виждаме, че в страни, където хората се въодушевяват само от духа на търговията, предмет на търговия стават всички човешки дела, дори всички нравствени добродетели; най-малките неща, даже тия, които изискват човечност, се правят или дават за пари.
Духът на търговията поражда у хората известно чувство на строга справедливост, което, от една страна, е противоположно на стремежа към ограбване, а, от друга, ни подтиква към онези нравствени добродетели, които правят така, че не само да не преследваме непрекъснато собствените си интереси, но и да ги пренебрегваме заради другите.
Пълното отсъствие на търговията довежда, обратно, до грабеж, който Аристотел поставя в числото на начините за придобиване на блага. Духът на грабителство не изключва някои нравствени добродетели. Така например гостоприемството, което е твърде рядко в търгуващите страни, удивително процъфтява в грабителските.
За германците — казва Тацит — е светотатство да затворят вратите на домовете си за който и да било човек, познат или непознат. Този, който приеме чужд човек, ще му посочи и друга къща, където ще го приемат и ще му окажат същото гостоприемство. Но когато германците основали държава, гостоприемството започнало да им тежи. Това се вижда от двата закона в кодекса на бургундите, единият от които предвижда наказания за всеки варварин, който покаже на чужденец къща на римлянин, а другият — че всеки, който приеме чужденец, трябва да получи компенсация от жителите на населеното място — от всеки по определена част.
Глава III
За бедността на народите
Има два вида бедни народи: едни, които жестокостта на управлението е направила такива; те не са способни почти на никаква добродетел, защото бедността им е част от робството им; и други, които са бедни само защото пренебрегват житейските удобства или пък не ги познават; те могат да вършат велики дела, защото тяхната бедност е част от свободата им.
Глава IV
За търговията при различните управления
Търговията е свързана с държавното устройство. При управлението на «единия», в монархията, тя обикновено се основава на разкоша и макар да удовлетворява действителни нужди, нейната главна цел е да доставя на търгуващата нация всичко онова, което може да служи за нейната гордост, за нейните наслаждения и приумици. При управлението на «многото», в републиките, тя най-често се основава на икономията. Търговците, оглеждайки всички народи по света, доставят на едни това, което вземат от други. Така са вършели търговията си републики като Тир, Картаген, Атина, Марсилия, Флоренция, Венеция и Холандия.
Този род търговия е свързан с управлението на «многото» по природата си, а в монархиите той е нещо случайно. Защото, доколкото се основава само на практиката да печели малко и даже по-малко, отколкото другите народи и за възнаграждение може да разчита непрекъснато само на малките печалби, тази търговия не може да се върши от народ, у който е въведен разкошът, от народ, който харчи много и се стреми към големи цели.
По този повод Цицерон е казал следните толкова хубави думи: «Не мога да допусна, че един народ може да бъде едновременно и властелин на света, и дребен търговец.» В същност би трябвало да се допусне, че всяко частно лице в такава държава и даже цялата държава биха били изпълнени с велики идеи и едновременно — с дребни нещица; а едното противоречи на другото.
От това, разбира се, не следва, че в държави, които водят икономична търговия, нямат място много големи начинания и че народът не проявява смелост каквато монархиите не познават; въпросът е в следното: