Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
И тя се отказа от автобуса.
Най-красивото нещо в техния град бяха кайсиевите дървета по време на цъфтежа. Изведнъж страшно й се прииска непременно да види поне една цъфнала кайсия — просто така, за да си пожелае щастие; там, някъде — зад нечия ограда, макар и отдалеч; този въздушен розов облак не можеше да се сбърка с нищо.
Но бе твърде рано за кайсиите. Дърветата едва бяха започнали да зеленеят: бе онзи момент, когато зеления цвят вече го има, но и сивото по клоните е още доста. Наблизо имаше късче земя, отвоювано от камънака, разкопана с права лопата.
Бе рано.
Винаги забързана, Вера се качваше в автобуса, настаняваше се върху разпокъсаните, със стърчащи пружини седалки или протегнала ръка, се хващаше за дръжката и мислеше: нищо не й се иска да прави; свободната вечер е пред нея, а нищо не й се иска да прави. И противно на всеки разум, часовете на вечерта трябва да се убият по някакъв безинтересен начин, а на сутринта отново, качила се в същия автобус, да бърза за работа.
А днес вървеше бавно и й се искаше да прави много неща наведнъж! Чакаше я много работа вкъщи, трябваше да обиколи магазините, да отиде в библиотеката, да дошие започнатото и още други приятни занимания, които съвсем не й бяха забранени, а кой знае защо досега ги избягваше. Сега й се искаше да се заеме с всичко наведнъж! Но тя продължаваше да върви все така бавно, без да бърза да се захване поне с едно от тях; вървеше, изпитвайки удоволствие от всяка своя стъпка по сухия асфалт.
Минаваше покрай все още отворените магазини, но не влезе в нито един, за да купи онова, което й бе нужно; минаваше покрай афишите, но не прочете нито един от тях, макар да й се искаше сега точно тях да прочете.
Просто вървеше и в това се изразяваше цялото й удоволствие.
И от време на време се усмихваше.
Вчера бе празник, но тя се чувстваше потисната; днес бе обикновен делничен работен ден, а настроението й бе толкова хубаво.
Същността на празника се състои в това да го откриеш в душата си. Твоите затаени и натрапчиви доводи, осмени и непризнати — твоята нишка, на която все още висиш сама, изведнъж се оказва стоманено въже, след като надеждността му се признава и от препатилия, недоверчив и неподатлив човек, увиснал сам той на него.
И като във вагонче на въжена линия, надвиснала над пропастта на човешкото неразбиране, те плавно се плъзгат, повярвали един на друг.
Това просто я възхити! Малко е да знаеш, че си нормална; друго е, когато го чуеш от друг и не от кой и да е, а от него! Искаше й се да му благодари, че го каза така, че се бе запазил такъв след всички опасни рифове, осеяли морето на живота.
Да, трябваше да му благодари, но първо се наложи да се оправдава пред него за хормонотерапията. Отхвърляше Фридланд, но и хормонотерапията. Тук имаше противоречие, но логиката се търси не у болния, а у лекаря.
Както и да е, но трябваше да го убеди да приеме това лечение! Невъзможно бе да остави този човек в числото на обречените болни! Все повече ставаше подвластна на хазарта: да убеди, да се пребори с ината и да излекува именно този болен! Но за да го убеди, бе нужно преди всичко да повярва на самата себе си. А тя, когато чу упрека му, изведнъж разбра, че хормонотерапията е въведена в клиниката по единната съюзна инструкция за широк кръг подутини и с доста обща мотивировка. Сега тя не помнеше дали има специална отделна научна статия (а може би съществуваха няколко не само наши, а и чуждестранни), която да оправдава прилагането на хормонотерапията в борбата именно със семиномата. А за да разбере, трябваше да прочете всичко, написано на тази тема. А тя не винаги успяваше да чете…
Но сега ще успее! Сега непременно ще прочете.
Костоглотов веднъж й подхвърли, че не вижда с какво онзи знахар с корените стои по-ниско от докторите, че не вижда и в медицината математически сметки. Вера тогава почти се обиди. Но после си помисли, че отчасти е вярно. Нима като разрушават клетките с рентгена, те знаят поне приблизително колко процента са унищожените здрави и колко болни клетки? И доколко тяхната доза е по-вярна от онази на знахаря, който борави без кантарче, а определя с шепата си колко е нужно… А кой е обяснил действието на старите прости синапени хартийки? Или друго: всички започнаха да лекуват с пеницилин, но кой в медицината със сигурност е обяснил в какво се състои същността на въздействието на пеницилина? Нима това не е пълен мрак? Трябваше да се чете непрекъснато, пак да се следят списанията и да се чете и мисли!