Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Тарт! — И странно: — Хубавицата! Хубавицата! — Но повечето се бяха смълчали. Синият рицар коленичи пред краля.

— Ваша милост — изрече той, но гласът му се заглуши зад големия очукан шлем.

— Ти си точно това, което баща ти ме уверяваше, че си — прокънтя гласът на Ренли над полето. — Виждал съм да свалят веднъж-дваж сир Лорас от коня… но не и по този начин.

— Свалянето беше нечестно — провикна се един подпийнал стрелец с розата на Тирел на кожения елек. — Злобна хитрина; да свали момчето така.

Гъстата маса от хора започна да се разтваря.

— Сир Колън — обърна се Кейтлин към придружителя си, — кой е този мъж и защо толкова не го харесват?

Сир Колън се намръщи.

— Ами защото не е мъж, милейди. Това е Бриен Тартска, дъщерята на лорд Селвин от Вечерна звезда.

— Дъщеря? — ужаси се Кейтлин.

— Бриен Хубавата, така й викат… макар не в лицето й, иначе щеше да ги предизвика да защитят думите си с тела.

Тя чу как крал Ренли обяви лейди Бриен Тартска за победител в големия групов турнир при Горчив мост, последна останала на седлото си от сто и шестнадесет рицари.

— Като шампион можеш да ме помолиш за всякаква награда, каквато пожелаеш. Стига да е по силите ми, ще я получиш.

— Ваша милост — отговори Бриен. — Моля за честта да бъда сред вашата Гвардия на дъгата. Искам да съм една от вашите седем и обричам живота си на вас, за да вървя, където вървите вие, да яздя редом до вас и да ви пазя невредим от всякакви опасности и беди.

— Имаш я — рече той. — Стани и свали шлема си.

Тя изпълни заповедта му. И когато големият шлем се вдигна, Кейтлин разбра думите на сир Колън.

„Хубавицата“ я наричаха… на подигравка. Косата й беше като гнездо от мръсна слама, а лицето й… Очите на Бриен бяха големи и много сини, очи на младо момиче, доверчиви и невинни, но всичко друго… чертите й бяха широки и груби, зъбите й — изпъкнали и криви, устата й много широка, устните й — толкова дебели, че изглеждаха подути. Хиляди лунички бяха напръскали бузите и челото й, а носът й беше чупен неведнъж. Жал изпълни сърцето на Кейтлин. „Има ли на земята по-нещастно същество от една грозна жена?“

И въпреки това, когато Ренли скъса и хвърли на земята разкъсания й плащ и закопча на негово място наметалото с цветовете на дъгата, Бриен Тартска не изглеждаше никак нещастна. Усмивка огря лицето й, а гласът й прокънтя силен и горд:

— Моят живот вам е обречен, ваша милост. От този ден аз съм вашият щит, заклевам се в старите богове, както и в новите. — А как изгледа краля — изгледа го отгоре, беше с близо една педя по-висока, въпреки че и Ренли беше висок… беше смразяващо.

— Ваша милост! — Сир Колън се смъкна от коня си, пристъпи към галерията и падна на колене. — Имам честта да ви представя лейди Кейтлин Старк, изпратена като посланик от своя син Роб, владетеля на Зимен хребет.