![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Сир Вендел Мандърли, Лукас Блакууд, сир Первин Фрей и останалите й знатни спътници я придружиха до замъка. Голямата зала на цитаделата на лорд Касуел можеше да се нарече „голяма“ само от учтивост, но се намери място за хората на Кейтлин на препълнените пейки между рицарите на самия Ренли. За Кейтлин бе заделено място на подиума между червендалестия лорд Матис Роуан и добросърдечния сир Джон Фосоуей от „зелените ябълки“ на рода Фосоуей. Сир Джон подхвърляше добродушни шеги, докато лорд Матис започна учтиво да я разпитва за здравето на баща й, за брат й и децата й.
Бриен Тартска я бяха настанили в другия край на високата маса. Не се беше облякла като дама, а си беше избрала изящно рицарско облекло — кадифен жакет на розови и лазурносини карета, панталони, ботуши и фино изработен сребърен колан, а новият й плащ с цветовете на дъгата се спускаше от раменете й. Но и най-изящното облекло не можеше да скрие грозотата й: грамадните й луничави ръце, широкото й плоско лице, щръкналите зъби. Без броня тялото й изглеждаше тромаво, с широки бедра и дебели прасци, с леко хлътнали мускулести рамене и невзрачен бюст. И от всеки жест си личеше, че Бриен го знае и го преживява тежко. Проговаряше само за отговор и рядко вдигаше очи от храната си.
А храна имаше в изобилие. Войната, изглежда, все още не беше засегнала прословутото плодородие на Планински рай. Докато певците пееха и акробатите се премятаха, се започна с киснати в гъсто вино круши и се продължи с малка пикантна риба, осолена и хрупкаво запечена, и с млади скопени петлета с пълнеж от лук и гъби. Имаше грамадни самуни кафяв хляб, купища ряпа, сладки коренчета и грах, огромни пушени телешки бутове, печени гъски и грамадни дървени подноси, огъващи се под тежестта на сърнешкото месо, задушено с бира и ечемик. За сладкото слугите на лорд Касуел поднесоха тави с плодови сладкиши, лебеди от сметана и захарни еднорози, лимонови кейкове с форма на рози, ароматни медени бисквити и сладки с мармалад от боровинки, ябълкови сладкиши и пити маслено сирене.
От основните ястия на Кейтлин й прилоша, но никак нямаше да е добре, ако проявеше слабост в момент, когато толкова много неща зависеха от силата й. Хапваше по малко и не спираше да наблюдава този човек, самообявил се за крал. Ренли седеше с младата си съпруга от лявата му страна и брат й от дясната. Ако се изключеше бялата ленена превръзка на челото му, сир Лорас изобщо не изглеждаше толкова зле, колкото след дневните му злополуки. Той наистина се оказа точно толкова чаровен, колкото Кейтлин подозираше. Когато не блеснеха унесено, очите му бяха игриви и умни, а косата — безгрижно кълбо от кафяви къдрици, на което би завидяла всяка девица. Сменил беше, разбира се, разкъсания си турнирен плащ с нов; със същата бляскава коприна на Гвардията на дъгата на Ренли, закопчан със златната роза на Планински рай.
От време на време крал Ренли подаваше на своята Марджери някоя отбрана хапка на върха на златния си кинжал или се навеждаше да я целуне с нежност по бузата, но шегите и задушевната беседа делеше най-вече със сир Лорас. Ясно се виждаше, че кралят се наслаждава и на храната, и на виното, но че не е нито лакомник, нито пияница. Смееше се често и добросърдечно и разговаряше любезно както със знатните благородници, така и с най-обикновените слугинчета.
Някои от гостите му не бяха толкова умерени. Пиеха твърде много и се хвалеха твърде гръмко според нея. Синовете на лорд Вилум Джосуа и Илиас спореха много разгорещено кой пръв ще се прехвърли през стените на Кралски чертог. Лорд Варнър подрусваше в скута си едно слугинче и го хапеше по гушката, а едната му ръка изследваше съдържанието на корсажа й. Гиард Зеления, който си беше въобразил, че е певец, задрънка фалшиво на лютня и им запя някакви свои „стихове“, римувани отчасти, за връзване на лъвски опашки на възли. Сир Марк Мълъндор донесе отнякъде черно-бял маймуняк и го хранеше със залъци от собственото си блюдо, през това време сир Тантън от червените ябълки на Фосоуей се качи на масата и се закле, че ще посече Сандор Клегейн в единичен двубой. Клетвата му сигурно щеше да се приеме по-сериозно, ако не беше топнал единия си крак в голямата купа със сос от печено, докато се кълнеше.