Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Единствено благодарение на уменията и мъдростта на техния водач бяха стигнали толкова далеч, и именно поради тази причина не бяха неподготвени, когато кризата настъпи. Тайната на Престолонаследничката беше разбулена пред целия свят. Време беше Либера Драмак да премине към действия.
Кайлин обърна коня си и го насочи надолу по затревения склон към Лоното. Бяха пристигнали неколцина нови попълнения и бе настъпил моментът да ги събере заедно.
— Не мога да повярвам, че това е истина — каза Кайку. Тя стоеше на самия ръб на едно от най-високите плата в Лоното, издигащо се над повечето сгради, без да се притеснява от това, и се взираше с изумление в разстилащия се пейзаж. Пред очите й се откриваше истински лабиринт от най-различни покриви, сгради и улички, по които щъкаха хора от цял Аксками, облечени по най-различен начин. Девойката никога не беше виждала подобно нещо. Следобедното слънце затопляше кожата й с галещите си лъчи, а птиците чуруликаха и описваха сложни пируети в небето. Тя затвори очи и вдигна нагоре глава, чувствайки ярката светлина на окото на Нуку върху лицето си. — Съвършено е.
Асара се бе разположила на една голяма гладка скала, легнала накриво върху обраслото с трева плато. Тя не знаеше кое е съвършено според момичето — Лоното, слънчевата светлина, пейзажът… А може би това бе просто някакъв израз на задоволството й? Каквото и да беше, нямаше особено значение. Душевното равновесие на Кайку се бе възстановило напълно след като напуснаха Фо и поеха по реката Джабаза обратно към Аксками. Не стигнаха дотам — слязоха по на север, защото моряците ги предупредиха, че в града цари смут и никакви плавателни съдове не влизат в него. Жените се метнаха на конете, с които се бяха сдобили в Чайм, и потеглиха на юг, прекосиха Керин с помощта на сал източно от столицата и стигнаха до Разлома Ксарана по-рано от очакванията им. Тогава Асара ги преведе по един от относително безопасните пътища през лабиринта на изкорубените земи, и така стигнаха до Лоното.
Пътешествието се оказа необичайно. Кайку превъзмогна презрението, което изпитваше към себе си, навярно защото не бе останал никой, който да я интересува и който да я напусне или нарани по някакъв начин. Близките й бяха мъртви, а Мишани и Тейн я бяха предали, когато бяха разбрали, че е Различна. Тя най-накрая прие същността си и реши да живее с това, което представляваше. Първоначалното й отчаяние от невъзможността да изпълни клетвата си към Оча се превърна в непоколебимост, в смисъл на живота й, в неизменна посока, към която трябваше да се придържа. Към края на пътешествието й девойката непрекъснато подтикваше спътничката си да се движат по-бързо, нетърпелива да стигне до Лоното колкото бе възможно по-бързо и да прецени какви бяха шансовете й да отмъсти за семейството си, разрушавайки могъществото на неуязвимата организация на Чаросплетниците.
И все пак, макар и да й бе олекнало на сърцето, тя отново се беше отчуждила до известна степен от Асара, и то точно когато бе започнала да изпитва нещо като доверие в бившата си прислужница. Жената си казваше, че развихрилата се страст в онази студена, ветровита стая в Чайм бе демонстрация на решимостта на Кайку да захвърли старите правила, които вече не се отнасяха за нея, след като беше Различна; доказателство, че няма никакви задръжки; само това и нищо повече. Ала тя бе разбудила нещо между тях, което не искаше да си отиде, което се криеше в погледите и премълчаните коментари и се стрелваше неочаквано да ужили другата. Кайку имаше едно наум за спътничката си и поради друга причина. Девойката никога не бе попитала какво се беше случило в онази стая, когато целувката на Асара се беше оказала нещо повече от преплетени устни и езици и тя се бе опитала да отнеме дъха на момичето; Кайку беше усетила опасността на някакво инстинктивно ниво и сега просто не можеше да си позволи да е със свалена защита.
И все пак беше тук, в Лоното. Асара бе изпълнила дълга си — ангажимент, който бе поела преди повече от две години. Беше удовлетворена. Облегната на топлата скала, тя наблюдаваше гърба на Кайку, докато момичето се възхищаваше на гледката и прелестния ден.