Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Те се извърнаха уплашено, когато от вратата прозвуча гласът на Коул:
— Много се радвам, че си успял да оцениш добрия ми вкус по отношение на жените.
Алена разбираше, че от негова гледна точка двамата вероятно изглеждаха точно като хванати на местопрестъплението любовници. Коул блъсна с трясък вратата след себе си и се вгледа така мрачно и застрашително в тях, че и по-силни характери биха се огънали.
— Сър, с удоволствие деля брендито и конете си с вас, но жена си искам само за себе си!
— Коул Лейтимър! — Със зачервени от гняв бузи и скръстени на гърдите ръце Алена застана пред съпруга си. — Как можеш да бъдеш толкова вулгарен! Никой от двама ни не е заслужил подобно отношение!
Брегър застана до нея.
— В последно време преглътнах много неща в името на нашето приятелство, Коул, но всичко си има граници. Ако смяташ, че можеш да ме упрекнеш за нещо, тогава изплюй камъчето!
— Приятелство! — изрева Коул. — Приятелство? В собствената ми къща ми слагат рога и на всичкото отгоре този човек има нахалството да говори за приятелство!
Брегър беше толкова ужасен, колкото и Алена.
— Какво означава всичко това? Толкова ли те боли кракът, че вече не си в състояние да родиш свястна мисъл в главата си? Или пак си пиян? Във всеки случай ти си един освирепял глупак! Преди десет години щях да се бия с теб за подобно обвинение.
Брегър искаше да се обърне, но Коул го сграбчи за ръкава.
— Преди десет години? А какво ти пречи да го сториш сега? Или може би се страхувай; да се биеш с един сакат човек?
— Коул! — извика предупредително Алена.
Брегър се извърна толкова рязко, че рижият перчем падна на челото му. Със зачервен от гняв врат той скочи към Коул.
— По дяволите! Не понасям хора като теб, които отварят голяма уста, но след това подвиват опашка, когато срещу тях застане някой по-силен!
Коул сграбчи бастуна с две ръце и го вдигна високо над главата си.
— Ще ти пръсна дебелата ирландска кратуна! — заплаши го той с кръвясали очи.
Със светкавично движение Брегър изтръгна бастуна му и го захвърли в ъгъла. В следния миг той сграбчи Коул за ризата и го запрати към един шкаф с книги.
Алена решително се хвърли между мъжете. Обърната с гръб към Коул, тя заблъска Брегър в гърдите.
— Брегър Дарви! Пуснете го! Пуснете го веднага! — извика тя извън себе си.
Брегър се опомни и отстъпи крачка назад. Алена се обърна към Коул. Всичкият й кураж я напусна. Със зачервено лице той я гледаше, изпълнен с омраза.
— Не се крия зад женски фусти, мадам. — След това се обърна гневно към Брегър: — Тук няма място за двама ни!
— Коул!
Когато погледна Алена, Коул видя върху лицето й израз на най-дълбоко презрение. Спомни си колко възмутена беше тя, когато предишния път бе изхвърлил Брегър. Не можеше да си позволи да го повтори. Вместо това се поклони подигравателно.
— В такъв случай ви напускам, докато бурята премине.
Той се наведе да вземе бастуна си, закуцука към барчето с напитки, откъдето си взе бутилка бренди, и излезе от стаята, без да каже нито дума.
Скоро след това семейство Дарви напуснаха празненството, което продължи до ранните сутрешните часове.
Най-сетне и последните гости си тръгнаха. Уморена, Алена изкачи стълбите към стаята си. Откъм вратата на Коул не се чуваше и най-малкият шум. Дневникът на Роберта беше изчезнал от леглото, но Алена не обърна особено внимание. Вероятно камериерката го беше прибрала, когато е почиствала.
Рано сутринта Алена отново беше на крак. Тя закуси сама. Вратата на кабинета все още стоеше широко отворена и остана така през целия ден. Самият Коул не даваше признаци на живот.
Когато отново настана нощ, Алена започна да се тревожи за него. Безпомощна, тя си легна рано, като остави лампата да свети. По някое време през нощта се стресна в неспокойния си сън. Солджър стоеше до леглото й и ръмжеше. Алена наметна дебелия си пеньоари взе пистолета от скривалището му в гардероба. В коридора всичко беше спокойно, от спалнята на Коул също не се долавяше никакъв звук. Вратата към стаята на Роберта беше затворена. Минди спеше спокойно в малкото си легло.
Кучето легна на пода в салона и изчака търпеливо, докато Алена огледа добре и трапезарията. Накрая тя блъсна вратата към кухнята и замръзна на място от страх и изненада. Изправен като статуя, Коул стоеше пред огнището, което все още излъчваше топлина. В едната си ръка държеше пълна до ръба чаша, в другата — почти празна бутилка бренди.
— Търсиш ли някого? — попита я той.
Алена се постара гласът й да прозвучи нормално, но от гърлото й излезе само шепот: