Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Разбира се — отрони предпазливо Том. — Можем да привикаме Лука да мине пак с глиганоконете си и да поразбишка още малко градчето. Не знам какво си му дала, Нинив, но той ни замери с камък, когато тръгвахме.
Този път Нинив му прости сарказма, колкото и плах да беше. Както и тъпотата му, че не можа да се сети за онова, за което се беше сетила тя.
— И тъй да е, Том Мерилин, но Лука все пак има нужда от благодетел и ние двете с Елейн ще станем неговите благодетелки. Все пак ще трябва да изоставим каретата и впряга… — Това си беше мъка — за цената им можеше цяла къща да се вдигне в Две реки. — И да се измъкнем през онази вратичка в задния двор. — Тя отвори сандъка с листовидните панти и заровичка из кърпите, одеялата, съдините и всичко останало, което толкова беше държала да не оставят във фургона — беше се погрижила мъжете да приберат всичко с изключение на конските такъми — докато не се добра до позлатените ковчежета и кесии. — Том, ти с Джюйлин излизате през задната порта и намирате някакъв фургон с впряг. Купувате някакво продоволствие и се срещаме по пътя към лагера на Лука. — Не без съжаление напълни шепата на Том с жълтици, без дори да си направи труда да ги преброи. Не се знаеше кое колко ще струва, а не искаше той да си губи времето с пазарене.
— Идеята е чудесна — ухили се зарадвана Елейн. — Галад ще търси две жени, но не и трупа с животни и жонгльори. А и никога няма да му хрумне, че можем да тръгнем за Геалдан.
За последното Нинив не беше помислила. Беше смятала да накарат Лука да поеме право към Тийр. Менажерия като неговата, с акробати и жонгльори в добавка към животните, щеше да си отвори път почти навсякъде, беше сигурна в това. Но ако Галад наистина решеше да ги търси или да изпрати някого за тази цел, щеше да е на изток. А той можеше да се сети да огледа дори и менажерията — мъжете също проявяваха съобразителност понякога, когато най-малко го очакваш.
Том и Джюйлин естествено възразиха. Не на идеята изобщо, но изглежда, си въобразяваха, че ако някой от двамата остане с тях, ще може да защити нея и Елейн от Галад и произволно количество Бели плащове. Изглежда, изобщо не разбираха, че ако се стигне до това, преливането може да направи повече от тях двамата, с още десет души отгоре. Все още изглеждаха притеснени, но тя успя да ги изтика от стаичката със строгото запрещение:
— И да не сте посмели да се връщате повече тук. Срещаме се по пътя.
— Ако се стигне до преливане — каза тихо Елейн, след като вратата се затръшна — бързо ще се окажем пред целия гарнизон на Белите плащове, а и на войската също. Силата не ни прави непобедими. Само две стрели, и край.
— За това ще се тревожим, когато стане — отвърна й Нинив. Надяваше се, че мъжете не са си го помислили. Иначе най-вероятно единият от тях щеше да остане да се мотае наоколо и да събуди подозренията на Галад. Готова беше да приеме помощта им, когато се наложеше — случаят с Ронде Макура в това отношение я бе вразумил, въпреки че все още я дразнеше, че я измъкнаха като коте от кладенец — но можеше да стане, когато тя реши, че се налага, а не те.
Една бърза обиколка из приземния етаж бе достатъчна, за да намери госпожа Джарен. Господарката й си била променила намерението — не мислела, че може да понесе отново толкова скоро жегата и прахоляка и възнамерявала да поспи и не искала да я безпокоят, освен за късна вечеря, за която щяла да повика. Ето я и платата за още една нощувка. Ханджийката, както се оказа, прояви пълно разбиране към деликатността на благородната дама и непостоянните й желания. Нинив допускаше, че госпожа Джарен ще прояви разбиране към всичко, освен убийство, стига добре да й се плати.
След като остави дебеланата, Нинив спря едно от слугинчетата, мушна му няколко сребърника в шепата и момичето заприпка да й намери две от дълбоките бонета, за които Нинив каза, че й се стрували много сенчести и прохладни. Господарката й нямало да носи такова нещо, разбира се, но на нея щели да й стоят добре.
Когато се върна в стаята, Елейн вече беше поставила върху едно одеяло позлатените ковчежета и лакираната кутия с тер-ангреалите и кожената кесия с печата. Тлъстите кесии с монети беше поставила до торбата на Нинив, на другото легло. Тъкмо сгъваше одеялото и го овързваше със здрав канап, намерил се в един от сандъците. Нинив наистина къташе всичко.
И сега съжали, че се налага да оставят всички тези неща. Не толкова заради разходите. Не само заради тях. Човек никога не знае кога ще му потрябва нещо. Например двете вълнени рокли, които Елейн беше проснала на леглото. Не бяха достатъчно фини за една дама и бяха твърде изискани за слугинята й, но ако ги бяха оставили в Мардецин, както искаше Елейн, сега щяха да се чудят с какво да се преоблекат.