Войната на завоевателите

Превърнатата в склад пещера изглеждаше празна, но Мелинда реши за всеки случай да надникне вътре, преди да продължи към залата за електронна обработка. Стисна дръжката на масивната метална врата и я дръпна.

— Прр’т-зевисти? — извика, докато затваряше вратата. — Спите ли?

Почти веднага пред нея изникна призрачна фигура и Мелинда подскочи уплашено. Така и не можеше да свикне с това.

— Аз не спя, Доктор-Каван-а — каза старейшината с тъничкия си приглушен глас.

— Разбира се — рече Мелинда. — Съжалявам.

— Няма за какво да съжалявате — увери я старейшината. — Какво ви каза вашият командир?

— Не ме е пращал той. Всъщност аз дори не трябваше да съм тук.

Прр’т-зевисти я погледна намръщено.

— Но защо рискувате да бъдете обявена в неподчинение към вашия командир?

— Защото ви вярвам, когато твърдите, че не сте шпионин — отвърна Мелинда. — Проблемът е да убедите в това полковник Халоуей. Дойдох тук с надеждата да намерим решение на това.

— Но аз нямам никакво решение. Той защо не иска да ми вярва?

— Не зная — въздъхна Мелинда. — Може би и той се бои. В края на краищата той носи отговорност за живота на всички тези хора, както на войниците, така и на цивилните. Това е тежко бреме и той го приема твърде сериозно.

— Но не и вие, така ли?

Мелинда сви рамене.

— Аз съм лечител и по тази причина също често нося отговорност за живота на други хора. Но моята отговорност не е като тази на полковник Халоуей. — Тя се усмихна тъжно. — Освен това аз произхождам от семейство, в което са свикнали да приемат добре пресметнатия риск.

В продължение на една минута Прр’т-зевисти сякаш обмисляше внимателно думите й. Или може би търсеше най-подходящите изрази на чуждия език.

— И какво означава това, Доктор-Каван-а? — попита той накрая. — Да не сте дошли тук, за да ме освободите?

Мелинда си пое въздух с пълни гърди. Всъщност точно това бе първоначалната й мисъл. Но сега, загледана в прозрачното чуждоземно лице, тя почувства как в нея се надигат старите съмнения. Беше готова да заложи своя живот, но имаше ли право да взема подобно решение и за останалите, пред лицето на зхиррзхианската заплаха? Ако Прр’т-зевисти лъжеше — и ако докладът му пред зхиррзхианския командир доведеше до унищожаването на техния лагер, — тогава тя щеше да е пряко отговорна за смъртта на хиляди невинни.

Но ако не лъжеше — ако войната наистина бе предизвикана от случайност и недоразумение, — тогава с бездействието си тя обричаше всичките си сънародници на една война, от която никой не се нуждаеше. Не само на тази планета, но и на всички светове от Общността.

Погледнато по този начин, имаше само едно нещо, което можеше да предприеме.

— Да — рече тя на Прр’т-зевисти, докато пресичаше стаята към рафта, където бе положен неговият фссс-орган. Погледна го за един кратък миг, после, след като отново си пое дъх, се пресегна и…

В този момент вратата зад нея изскърца и се отвори.