Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Какво толкова, дори би било интересно — избъбри Хилински.
— Виждате ли, нали ви разправям, че сте слаби, податливи сте към подвеждане.
— Да-а. Интересни работи говорите, Космич.
— Верни работи говоря. Откровено казано, никога не ми се е искало да ядосам някого така, както вас сега.
— Защо? Защото понякога ядът проветрява мозъка на човека.
— И с вас ли е така? — обади се Хилински.
— И моят мозък сега се проясни.
На шосето, на все по-редките гори покрай него полягаше вече мекият и нежен летен сумрак. Някъде далеч-далеч запримигваха първите светлинки на големия град.
— Защо млъкна? — запита Шчука.
— Колко приятен здрач — промълвих аз, — светлинки. Макар че се грижехте за мен, макар че почти напълно закриляхте живота ми, не споделяхте с мен своите разсъждения и открития. Дори не ми казахте, че се съмнявате в тях, че ги следите. И това за мен можеше да означава… Никога да не видя този полумрак, тези светлини… Защо? Излиза, че сте ме държали в Олшанка като мюре? Вярно ли е?
— Общо взето, не — отвърна Шчука и добави след пауза: — Но понякога, при някой случай, се оказва, че няма друг изход.
— И сега сте доволни — нещо сякаш ме подтикваше отвътре. — А не помисляте, че корените на троскота са си още в земята. Направо заслужавате наказание.
— За какво?
— Задето ме направихте на глупак, като ме пратихте по следите на историческото престъпление. Разбира се, за какво друго го бива такъв заплес като мен? А съвременността? Тя е само за вас.
— Квод лицет Йови, нон лицет бови — иронично заяви Адам. — Каквото е позволено на Юпитер, не е позволено на бика.
— Белорусите са го казали по-добре: „Видяла жабата, че коват вола.“
— Сърдиш ли се? — запита ме Хилински.
— Не. Просто тогава не биваше да ме карате да се ровя из онази смет. Доверие за доверие — това трябва да бъде принципът. Ако няма да се придържаме към него — хайде да се върнем към официалните отношения.
— Е, ако беше така, Клепча щеше да успее повече с неговата хипотеза — каза Шчука.
Но вече не можех да се сдържам:
— Ама и аз не лапам пара, както се казва в Русия. И ние не сме вчерашни, както казват поляците. И не се секна с крак, както казваме ние.
— Е-е, как ще докажеш това? — малко подигравателно, макар и без желание да ме засегне, запита Шчука. — Май си един юнак, дето лапа пара и се секне с крак.
Градът, потънал в светлини, вече бе около нас. Шумен, весел, светъл, изпълнен от хора дори нощем.
Колата свърна към нашата улица.
— Ще трябва да ви докажа, като сте такива умници. Просто заради справедливостта, като компенсация за моралната вреда.
— Иначе…
— Иначе ще ви оставя сами да се блъскате по-нататък. По-дълго време, отколкото се блъсках аз. И си умивам ръцете.
— Е, бива ли така!
— Повтарям, вие заслужавате наказание.
— Но с какво право?…
— Ами с такова, защото през цялото време мислех за това, не забравях нито думица, нито една дреболия. През цялото време ги комбинирах. Най-често в ума си, а не провеждах следствие. Разсъждавах, а не следях.
— Е, добре… Но дали това няма да е противозаконно?
— Това няма да наруши нито една от деветте заповеди.
Слязохме от колата пред нашия вход. Шчука все още се двоумеше.
— Хайде, ела — внезапно се обади Хилински.
— Да вървим.
— Но къде?
— Ясно къде — обади се Хилински, — на гости. Ще ни черпи коняк.
Нямах намерение да ги черпя с коняк, още по-малко у дома си.
— Къде отиваш? — намеси се Шчука. — Нали живееш на горния етаж!
Но вече бях позвънил и вратата се отвори, в светлия правоъгълник на фона на масайските щитове и дахомейски копия се появи фигурата на Витаут Шапо Калаур-Лигановски. Открои се умното му, малко язвително лице. Очите му бяха иронични и умни.
Най-много ми се искаше в този миг да му кажа:
— Елате у нас. Имам изумителен коняк.
Вместо това промълвих с такъв вид, като че преди това да речем, се бях наспал във вилата му. При това не в леглото, а отвратително пиян се бях разположил в лехата с любимите му рози: навред по мен бодли и съм станал за резил пред човека.
— Добър вечер.
Нещо странно се появи в очите му, когато видя моите.
— А-а, все пак дойдохте, Космич. Не ви очаквах… толкова късно. Тоест рано…