Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Двеста и осемдесет хиляди, сър — докладва късо — Ще намерите и плик с необходимата документация.
— Добре — отговорих.
— Пак ли ще летите с Делта?
— Не, с Американ.
Докато ме караше към терминала на Американ еърлайнс, аз бързо изпразних куфарчето върху задната седалка. После отворих моето компютърно куфарче и натъпках тухличките с пари в отделението под лаптопа. Огледах приложените документи. Това беше фактура от Фей & Синове (консултантска фирма, базирана в Далас) за компания от Сан Антонио, наречена Купър-Мюлин за двеста и осемдесет хиляди долара в хонорари. Не изглеждаше законна.
— Всички пари ли са там? — попита шофьорът.
— Изглежда.
— Трябва да сте много талантлив — да успеете да преброите толкова сухо, и то толкова бързо.
Спря пред терминала на Американ.
— Приятен полет, сър.
Сто минути до Маями. Шейсет минути престой. Един час до Насау. И хитрата усмивка на Оливър Макгуайър, когато влязох в банката.
— А вие казвахте, че няма да се върнете скоро — избърбори той, докато се здрависвахме.
— Сгреших.
— Колко ми носите днес?
— Двеста и осемдесет хиляди — отговорих аз, подавайки му куфарчето.
Той леко сбърчи чело.
— Фондът ви очевидно излита нагоре.
— Очевидно.
Куфарът беше предаден на една жена на име Мюриъл. Докато я чакахме да преброи парите, ние седнахме в офиса на Макгуайър и пийнахме по една кола. Аз му подадох фактурата, която придружаваше парите. Той я погледна набързо, после я хвърли в кошчето, пълно с документи, което стоеше на бюрото му.
— Е, кажете ми, мистър Алън… в какъв точно вид бизнес инициативи инвестира фондът ви?
— Общо взето, компании за нови информационни технологии.
— А вашите инвеститори — те, общо взето, въртят бизнеса си с пари в брой?
— Аз съм просто куриер, така че не познавам лично никого от тях.
— Разбира се, че не ги познавате — закани ми се той шеговито. — И защо ви е? В крайна сметка невежеството е блаженство.
Той ми се усмихна, наслаждавайки се на неудобството ми.
— Както казах, мистър Макгуайър, аз съм просто момче за поръчки. Вземам парите, нося ви ги, връщам се в Ню Йорк с квитанцията. Не задавам въпроси, навеждам глава, както са ми наредили.
— Искате ли да вършите тази работа?
— Вие как мислите?
Той ме погледна загрижено.
— Ако бях на ваше място, щях да внимавам много, ето какво мисля.
Аз го погледнах в очите.
— И защо ми казвате това?
— Е… вижте какво стана с Тед Питърсън.
Аз едва не паднах от стола.
— Вие сте познавал Тед Питърсън? — попитах.
— Да, познавах мистър Питърсън.
— Като клиент?
— Да, той имаше сметка при нас. Ужасно нещастие го е сполетяло, нали?
— Вестниците тук отразиха ли смъртта му?
— Не, но в Насау получаваме Ню Йорк таймс. Както можете да си представите, аз бях шокиран, когато прочетох за този инцидент… ако, разбира се, е било инцидент. Полицията все още не е изключила хипотезата за мръсна игра, нали?
— Не, не е — отговорих тихо.
— Вие очевидно също сте познавал мистър Питърсън?
— Работех в компютърния бизнес — така че, да, срещали сме се няколко пъти.
— И това бе степента на познанството ви?
— Да — отговорих внимателно, — просто случайни професионални срещи.
Той отново ме погледна със задоволство.
— Значи не знаете…
— Какво?
— Че Тед Питърсън беше джентълменът, който всъщност откри при нас сметката на фонд „Екскалибър“?
Сега бях напълно объркан. Преди да успея нещо друго, освен да покажа, че съм шокиран, телефонът върху бюрото на Макгуайър звънна. Той го вдигна, промърмори няколко думи, после затвори и придърпа към себе си книгата с квитанциите.
— Точно двеста и осемдесет хиляди долара — каза той, пишейки квитанцията.
— Защо не споменахте връзката с Питърсън още вчера? — попитах аз.
— Защото исках първо да ви опозная — предпазливо отговори той.
— Чакайте малко — не споменахте ли, че местният адвокат на фонда е открил сметката?
— Не, разбрал сте ме погрешно. Адвокатът просто оформи документацията. Но именно Питърсън се появи тук с първия депозит на „Екскалибър“ миналата година.
Печатът му се стовари върху квитанцията.
— Разбира се, едновременно с това той си отвори и лична сметка при нас.