Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— О, хей, абсолютно си прав, синко. Наистина съжалявам за това.
Подаде ми го и после посегна към едно кафяво куфарче в края на конвейера, което смътно наподобяваше моето. Реших, че човекът наистина е направил грешка.
— Няма проблеми — казах аз, облекчен, че не се наложи да му чупя ръката.
На шейсетместния лек самолет му трябваха само четиридесет минути да прескочи като жаба до Бахамите. Още пет нервни минути на бахамската митница. Но униформеният служител ми махна да минавам и аз махнах на едно скапано такси пред терминала. Минахме през колибите в предградията на Насау. Преди да стигнем до главния туристически център на града, завихме надясно и паркирахме пред малка, тумбеста, нова сграда, която спешно се нуждаеше от пребоядисване. Табела, написана на ръка — Бахамска търговска банка — се люлееше над главния вход. Пристъпих навътре и влязох в голяма открита зала с лошо флуоресцентно осветление, олющени сини стени, протрит линолеум и вентилатори на тавана, които допълваха старата климатична инсталация, хриптяща като туберкулозно болен. Из залата бяха пръснати половин дузина стоманени бюра, зад които седяха половин дузина доста възрастни бахамки. Ако върху бюрата нямаше компютри ΙΒΜ, щях да се закълна, че току-що съм влязъл в друго измерение — в Карибите през петдесетте години. В задната част на залата имаше два остъклени офиса, и двата боядисани в цвят, който би могъл да се определи като зелено електрик, обзаведени с евтини тръстикови мебели, каквито можеш да очакваш в най-долнопробния хавайски курорт. Елиът Кепъл беше прав — Бахамската търговска банка наистина не внушаваше доверие.
— Здравейте, мистър Алън — изчурулика жената зад бюрото, поставено най-близо до входа.
— Ъъъ, здравейте — отговорих аз, стъписан от факта, че тя знае името ми.
— Мистър Макгуайър ни каза, че идвате, да си отваряме очите за вас. Вървете направо отзад — той ви очаква.
Оливър Макгуайър беше бахамски джентълмен около четиридесетте. Висок бе почти шест фута и четири инча и имаше сериозно надут вид на човек, който отхвърля глупостите за средната възраст. На стената му, до една негова снимка на млади години в екип за крикет, висеше портрет на кралица Елизабет. И днес беше облечен в бяло: бял памучен панталон, бяла ленена риза, разкопчана на шията, и бели платнени обувки. Не приличаше на банкер от Уолстрийт.
— Е, най-накрая да видя едно лице, което стои зад фонд „Екскалибър“ — каза той и ми стисна ръката.
— Никога досега не сте срещал някого от фонда? — попитах аз.
Той ми направи знак да седна в тръстиковия стол срещу бюрото му.
— Не познавам много от офшорните си клиенти. Те общо взето са невидими.
— Е, ами кой откри сметката на „Екскалибър“ тук?
— Подобна информация е поверителна, но вашият бахамски адвокат, Уинстън Паркхил, предаде цялата документация. Вие видяхте ли се с него?
— Аз започнах работа във фонда преди около месец. Но нямате ли някакво име, на което да се води сметката?
— Според бахамските закони, ако компанията е регистрирана тук, няма нужда от име, на което да се води сметката. Ако обаче вие лично искате да си откриете сметка при нас, законът ни задължава да я открием на ваше име — макар че, разбира се, ако вашите данъчни служби почукат на вратата ни, ние нямаме и най-малкото задължение да ги информираме дали имате, или нямате сметка при нас.
Той се усмихна.
— Добре дошли в света на офшорното банкерство — където наистина можеш да кажеш на американското правителство да върви на майната си.
— Бих искал да си открия сметка при вас — казах аз. — Само заради удоволствието да натрия носа на IRS.
— Непременно — кимна Макгуайър, бръкна в едно странично чекмедже и извади два формуляра. — За нас ще е удоволствие да бъдете наш клиент. Всичко, което искаме, е някакъв документ за самоличност — паспортът ще свърши работа — и подписът ви на тези формуляри.
Взех формулярите, сгънах ги и ги пъхнах във вътрешния джоб на сакото си.
— Ще си помисля — казах. Онези хиляда сто и петдесет долара седмично, които получавах от Балантайн индъстриз, не ми даваха голяма възможност да се възползвам от една офшорна сметка.
Мистър Макгуайър насочи вниманието си към куфарчето до стола ми.
— Предполагам, че днес ще направите депозит? — каза той.
Сложих куфарчето върху бюрото му. Отворих го, извадих лаптопа и вдигнах фалшивото дъно. Макгуайър даже не премигна.
— Това са триста и петдесет хиляди долара — осведомих го.