Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Питърсън изглеждаше толкова уплашен и напрегнат, когато разговаряше с Джери на приема на СОФТУС. Дали Джери го беше заплашил по същия начин, по който после заплаши мен? Може би се е опитал да превърне Питърсън в своя пионка — и, след като не е успял, е решил, че аз съм съвършеният кандидат? Джери бе нагласил умно случайната ми среща с Питърсън на приема на СОФТУС. И после бе изиграл един майсторски удар, настоявайки да се срещна с Питърсън в Хайт Риджънси…
Става дума за една перфектно изпълнена двойна игра. Устата на Питърсън е затворена, аз съм хванат в капан — и за всичко това е нужно едно малко нечестно планиране. И сега щях да остана постоянно хванат в този капан. Освен ако…
Ето къде изтеглих празно билетче. Защото все още не можех да намеря изход от тази ситуация. Всичко, което можех да измисля беше:
Куриерите винаги се харчат лесно.
Върнах се в Ню Йорк в пет следобед. Тръгнах си към мансардата, проверих съобщенията си (никакви), после нахлузих чифт джинси и тениска и реших да се измъкна за една ранна вечеря във Вилидж. Но когато стигнах до Блийкър стрийт, клетъчният ми телефон звънна.
— Нед?
Трябваше ми момент, за да осъзная чий е този глас.
— Лизи?
— Здрасти. — Тонът й беше приятен, любезен.
— Ето това се казва изненада — казах аз и бързо допълних: — Приятна изненада.
— Обадих се в офиса ти, но телефонният ти секретар ме посъветва да опитам на клетъчния ти телефон.
— Да, тази сутрин бях в командировка извън града. Току-що се върнах. Откъде се обаждаш?
— От офиса.
— В Ел Ей?
— Не, тук в Ню Йорк.
— Ти си в града? — уточних аз, опитвайки се да прикрия вълнението си.
— От понеделник съм тук по работа. Отседнала съм при Йан и Джина — ’щото, както знаеш, апартаментът все още е нает.
Поддържай небрежен тон.
— А кога се връщаш на Крайбрежието?
— Утре, рано сутринта — каза тя.
— Разбирам — рекох тихо аз.
— Слушай… ъъъ… програмата ми наистина е претоварена… и след малко съм на вечеря…
Нервността й беше осезаема. Искаше й се да не се бе обаждала.
— Разбирам, Лизи — промълвих тъжно. — Наистина беше много приятно да…
— Виж — прекъсна ме тя, — имаш ли възможност да се срещнем някъде в центъра след половин час? Няма да имам много време, но…
— Кажи къде. Ще бъда там.
— Дъбовата зала на Плаза.
— Не съм облечен подходящо…
— Не се притеснявай за това. Слушай, трябва да приема друго обаждане. Половин час, нали?
Намерих един шофьор на такси, който — с доста насърчения от моя страна — си прокара път като булдозер през натовареното движение. И аз наистина успях да пристигна навреме в Плаза.
Лизи вече ни беше намерила една ъглова маса в Дъбовата зала.
— Надявам се, че не си ме чакала дълго — извиних се, навеждайки се през масата да я целуна. Тя извъртя лице и ми позволи да я целуна само по бузата. Лошо начало.
— Пристигнах минутка преди теб. — Погледна светкавично часовника си. — Боя се, че имам само двайсет минути.
— Изглеждаш страхотно — казах аз.
Всъщност тя изглеждаше чудесно. Лицето й беше хванало тен. Беше се позагладила. Сякаш спеше по осем часа всяка нощ и ядеше само зеленчуци. Очевидно се бе адаптирала добре в Южна Калифорния.
— И ти изглеждаш добре, Нед.
Дръпнах си тениската.
— Ако имах повече време, щях да се наконтя за случая.
Тя сви рамене.
— Вината е моя. Не трябваше да ти се обаждам в последната минута.
— Радвам се, че го направи.
За момент се умълчахме. Тя ми се усмихна, стегнато, нервно, после започна да барабани с пръсти по масата и попита:
— Ще поръчваме ли?
— Разбира се. — Вдигнах ръка. Келнерът пристигна незабавно. Аз се обърнах към Лизи.
— Мартини — каза тя. — Чисто, с парченце лимон. А ти?
— Минерална вода — поръчах си аз.
Келнерът кимна и се отдалечи.
— Само минерална вода? — учуди се тя.
— Напоследък това е станало основната ми напитка. Не съм се докосвал до алкохол от… е, откакто ти си тръгна.
— Изненадана съм. Ти си обичаше пиячката.
— Обичах много неща. — Погледнах я право в очите. — И все още ги обичам.
Тя сведе поглед към масата. Аз бързо смених темата.
— Какво те води в града?
— Няколко важни срещи. Компанията ми предложи две възможности — да стана постоянен шеф на офиса в Ел Ей или да се върна в Ню Йорк като младши вицепрезидент.