Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Много ли имаше в нея?
— Това е поверителна информация. Но ще ви го кажа така: не беше незначителна сума. И макар да знам, че е мъртъв от няколко дни, адвокатите му все още не са се свързали с нас.
— Мислите ли, че никой не знае за съществуването на сметката?
— Твърде рано е да се каже.
— Не разбирам нещо: ако той е открил своя собствена сметка по пощата, тогава защо не е правил депозитите си също по пощата?
— Защото всички депозити бяха в брой. И защото, както много наши клиенти, той вероятно не е искал документална следа, свързваща го с тази сметка.
Ако — както твърдеше Джери — Тед Питърсън е бил изпаднал в сериозно финансово затруднение, как тогава е могъл да прави депозити в брой в офшорна сметка на свое име? В края на краищата една голяма мултинационална компания като GBS не плаща на служителите си в брой. И, според Джери, Балантайн индъстриз са започнали да му плащат консултантски хонорар преди три-четири седмици. Така че откъде е вземал парите?
— Мистър Питърсън казвал ли ви е някога кой стои зад фонд „Екскалибър“? — попитах аз.
— Що за абсурдна идея — учуди се Макгуайър, подавайки ми квитанцията. — Разбира се, че не е споменал и дума за имената на съдружниците си. А даже да ме беше информирал, аз нямаше да ви кажа. Бахамският банкер е като свещеник: той не може да разкрие нищо, споделено по време на изповед.
После се разсмя и допълни:
— Но не може да дава и опрощение. Може само да прибира в банката нечии пари — и да предложи инвестиционен съвет, ако го помолят. Така че аз не задавах въпроси на мистър Питърсън за нищо, свързано със сметките му тук. Нито за личностите зад фонда. Нито за произхода на шестте милиона долара, с които той откри сметката на „Екскалибър“.
Аз премигнах.
— Питърсън се е появил тук с шест милиона в брой? — възкликнах аз.
— Да — и всичките натъпкани в два туристически сака. Четири мои служителки трябваше да ги броят цял ден. Шест милиона са много пари.
— След това правил ли е други депозити по сметката.
— Не. Сметката не е получавала допълнителни фондове до вчера — когато се появихте вие. Което, предполагам, ви превръща в наследник на мистър Питърсън.
Той си погледна часовника.
— Ще трябва да ме извините — след половин час трябва да играя тенис с нашия финансов министър.
— Един последен въпрос…
Мистър Макгуайър се изправи.
— Трябва да бъдете кратък. Ако закъснея, министърът може да вдигне основния лихвен процент.
— Защо ми казахте да внимавам?
Той сви рамене, после каза:
— Защото куриерите винаги се харчат лесно, ето защо.
През целия обратен път до Ню Йорк аз не преставах да си мисля: значи Питърсън е бил мой предшественик като куриер на фонда. Което означава, че е бил съучастник на Джери и Балантайн по-дълго от три седмици. Което, на свой ред, означава също…
Мозъкът ми включи на обратно превъртане. Изведнъж си спомних телефонния ни разговор с Питърсън, след като той капитулира във връзка с рекламното приложение за „Компютърен свят“.
— Давай направо, Алън. Накъде отива това? Или да кажа така: какви са твоите условия?
— Моите условия? Ти изпълни моите условия. Одобри сделката с Айвън…
— Хайде да оставим тези скромни глупости, нали? Искаш да играеш, хайде да играем. Сигурен съм, че ще можем да измислим начин да уредим това заедно и всички да са доволни.
След като най-накрая го убедих, че наистина не знам за какво говори, настъпи продължително мълчание. Когато Питърсън заговори отново, гласът му беше изгубил жлъчността си.
— Алън, какво точно знаеш?
Когато казах, че знам всичко за инцидента с Джоан Гластън, в гласа му наистина се усети облекчение — сякаш това бе едно съвсем дребно провинение в сравнение с…
С какво? Умът ми се стрелна назад, в онази сутрин, когато карах на север към Олд Гринич и се изправих пред Питърсън на неговата алея. Той замръзна, когато споменах Гранд Кайман — после се обърна към мен, а очите му бяха изпълнени с опасения.
— Просто се махни от тук — каза той тихо.
Гранд Кайман. По време на това посещение беше станало нещо, което се бе раздвижило…
Чакай малко. Може би именно на Гранд Кайман той е открил… какво?
Открил е нещо, което по-късно е направило неизбежна срещата му с експреса Метро Норт?