Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Имате и документация за източника на парите?
— Върху парите има фактура, ако говорите за това.
— Точно за това говоря — кимна той. — Според новото законодателство против прането на пари бахамските банки не могат да приемат депозит над десет хиляди долара без писмено доказателство за произхода на парите.
Спря за момент и разсеяно почука по куфарчето ми с левия си показалец.
— Разбира се, това не означава, че ние трябва да проучваме задълбочено дали тази документация е законна… или, в този случай, да задаваме въпроси за това по какви тайнствени начини парите са стигнали до нашия бряг. Красиво куфарче, мистър Алън. Хубава кожа. Откъде го купихте, ако нямате против да ви попитам?
— Подарък е.
— Разбира се — избъбри той и се изправи. — Ей сега ще накарам някого да ги преброи.
Тръгна с куфарчето към предния офис. Върна се след минута.
— Как пристигаха предишните депозити за фонда? — попитах аз.
— Чрез трето лице. Но до днес вашите депозити са само… колко…?
Той набра няколко цифри на компютъра си, после впери поглед в екрана.
— Шест милиона двеста осемдесет и четири хиляди петстотин и трийсет и два долара. — Огледа ме внимателно. — Ако нямате нищо против, че го казвам, това не е значителна сума за един частен холдингов фонд. Имам предвид, че според моя опит двеста милиона е една по-типична сума — макар че това се основава на петдесет милиона долара в брой, а останалото са заеми. И, разбира се, когато говорим за фонд с такива размери, обикновено са включени само трима-четирима основни инвеститори. Играчи като Джордж Сорос, Хенри Кравиц…
— Изглежда знаете доста за тези неща.
— Имате предвид като за бахамски банкер — сухо отбеляза той.
— Не съм искал да ви обидя.
— Не съм се обидил. Причината, поради която знам толкова много за холдинговите фондове, е, че в продължение на дванайсет години работих в Лондон, за една малка компания, наречена Лемън брадърс.
Ако целта му беше да ме обърка, той успя.
— Лемън брадърс… уха. Защо се отказахте?
— И в замяна на това дойдохте в тази малка порутена банка? Случвало ли ви се е да бъдете в Лондон през януари, мистър Алън?
— Никога не съм бил в Лондон.
— След дванадесет януарски зими в Лондон ще бъдете доволен да приемете по-малката заплата и по-лошите условия в замяна на късче небе. Както и да е, аз съм бахамец. Това е моята страна. Исках да се върна у дома. И офшорното банкерство е едно постоянно забавление. Особено след като ни дава възможност да се срещаме с колоритни бизнесмени като вас.
— Аз не съм колоритен, мистър Макгуайър.
— Мистър Алън, всеки, който се появи в офиса ми с компютърно куфарче, съдържащо триста и петдесет хиляди долара, е, според мен, колоритен герой.
Телефонът на бюрото му звънна. Той го вдигна, каза около дузина думи и отново ме погледна.
— Вашите триста и петдесет хиляди долара са в наличност и са вписани в сметката ви.
Придърпа към себе си голяма тъмножълта книга с квитанции, попълни квитанцията и отрязъка, взе печат, намокри го, удари го два пъти върху книгата си, после откъсна квитанцията и ми я подаде.
— Сега всичко е официално — обясни той. — Можете да си вземете куфарчето на рецепцията. И, разбира се, не си забравяйте лаптопа.
Аз станах, мушнах тошибата под мишница, а после му благодарих за помощта.
— Сигурен съм, че скоро пак ще се видим — усмихна се той.
— Зависи.
— От какво?
— От това колко бързо ще нарастват инвестициите във фонда ни.
Той ми се усмихна съзаклятнически.
— Или от това колко компютърни куфарчета, пълни със сухо, можете да носите наведнъж — каза той.
Аз се възпротивих:
— Аз не съм куриер, мистър Макгуайър. — Но, разбира се, вече знаех, че ще бъда точно това, което Джери Шуберт поиска от мен.
Жабешки прескок до Маями, бърза връзка за Ню Йорк и се върнах на Ла Гуардия в десет и двайсет същата вечер. На излизане от терминала си купих един брой на Поуст. Този път историята на Тед Питърсън беше запратена чак на пета страница, но заглавието все пак ме накара да настръхна.
„КОМПЮТЪРЕН АДМИНИСТРАТОР В РЕСТОРАНТСКИ СКАНДАЛ ЧАСОВЕ ПРЕДИ СМЪРТТА СИ“
Както се опасявах, оберкелнерът в ресторанта на Хайт Риджънси, Майкъл Олгър (според Поуст) се появил и информирал полицията, че Питърсън бил в неговото заведение вечерта преди смъртта си под колелата на влака Метро Норт. Нещо по-лошо, Олгър съобщил на ченгетата, че Питърсън не е бил сам в ресторанта, че бил забелязан как спори разгорещено с друг човек, с подобен на неговия костюм, на една ъглова маса — спор, който по-късно, както става обикновено, избухнал в скандал.