Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Убийствен бизнес
Убийствен бизнес - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийствен бизнес

Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:

Автор на „Мъртво сърце“ и „Снимката“ запраща читателя по склона на една история за падение, шантаж и убийства в бизнес средите на Манхатън.
1 ... 134 135 136 137 138 139 140 141 142 ... 169
Перейти на страницу:

Последният абзац от историята наистина ме довърши:

„Щатската полиция в Кънектикът сега силно желае да разпита белия мъж, забелязан да излиза от хотела заедно с Питърсън. Той е бил описан като около трийсетгодишен, висок около шест фута, с нормално телосложение, със сламеноруса коса, облечен със светлосив костюм.“

Несъмнено полицейският художник сега седеше срещу мистър Олгър и рисуваше портрет по описание на предполагаемия престъпник. Несъмнено няколко колеги на Питърсън от GBS вече са били разпитани от полицаите. Имаше ли врагове?, щяха да попитат. И всички щяха да кажат едно и също. Е, онзи тип, Нед Алън, наистина му вдигна много грозен скандал онази вечер преди смъртта му.

Когато влязох в едно такси към Манхатън, телефонът ми звънна. Щом го вдигнах, Джери попита:

— Как мина?

— Нямаше спънки — отговорих.

— Радвам се да го чуя.

— Видя ли тазвечерния Поуст?

— Винаги чета Поуст — информира ме той с тон, който показваше, че не трябва да повдигам подобни въпроси в толкова лесен за проследяване разговор. — Чудесен вестник. Пълен с интересни истории. Ти сега в такси ли си?

— Да.

— Тогава хайде да се срещнем във Фанели. Ще те черпя с една късна вечеря.

Фанели бе една дупка в махалата — вероятно единственият бар с грил в стар стил, останал в Сохо. По пътя нямаше движение, така че пристигнах малко преди единадесет. Джери вече седеше на масата в малката трапезария зад бара. Беше спокойна вечер. Ние бяхме единствените клиенти в задната стая.

— Правило Номер Едно на съвременния живот — поде Джери, след като седнах. — Никога, никога не обсъждай нещо дискретно по клетъчен телефон.

— Уплашен съм до смърт, Джери.

— Защо? Защото някакъв шибан хотелски оберкелнер казва, че видял Питърсън с някого?

Взе моя брой на Поуст, обърна на пета страница и зачете на глас:

— … около трийсетгодишен, висок около шест фута, с нормално телосложение, със сламеноруса коса, облечен със светлосив костюм. Това се отнася за половината мъжко население на окръг Феърфийлд.

Аз говорех почти шепнешком.

— Но да предположим, че някой разкаже на полицията за скандала ми с Питърсън на приема на СОФТУС? И да предположим, че ме изправят за разпознаване пред управителя на ресторанта?

— Параноята те е превзела напълно. Какво от това, че са те видели да се караш с Питърсън? Първо, ако ченгетата разпитат в GBS, вероятно ще открият още половин дузина хора, които са се карали с този тип. Защото той беше задник, който си прокарваше път в живота, карайки се с всички. Второ, ако ченгетата наистина те извикат на разпит, ти си имаш алибито с Маями. И щом веднъж видят, че имаш законно доказателство за това, че по време на убийството си бил другаде, те няма да те разследват за случая в Кънектикът.

— Наистина ми се ще да ми дадеш някаква насока за това защо Питърсън беше толкова опасен за теб — подхвърлих аз.

— Чувал ли си някога онзи забележителен американски израз: Онова, което не го знаеш, не може да ти навреди? На твое място щях да последвам този съвет. Но знай следното: ако — поради някаква изключителна причина — около теб наистина стане горещо, ние ще предприемем всичко, за да те измъкнем от опасността. Както казах вчера, казвам го и пак: докато си в нашия отбор, няма за какво да се тревожиш.

Едва не му благодарих. После си помислих: значи това наричат стокхолмски синдром — когато заложникът изведнъж започва да гледа на своя похитител като на свой защитник. Така че не казах нищо, а просто потвърдих последния му коментар с кимване.

— Сега имаме да обсъдим един малък бизнес — смени темата той. — Искам утре да летиш за Атланта и да се видиш с един друг клиент на фонда. Ед Симеоне. Той също прави инвестиция в брой за „Екскалибър“…

— … и, нека се досетя, искаш да я взема, после да скоча в самолета до Насау и да я депозирам на нашата сметка.

— Ти си много умно момче.

Джери бръкна в джоба на сакото си и извади от там един плик.

— Ето ти билетите. Боя се, че трябва да тръгнеш в шест сутринта. И след срещата ти на летището с представителя на мистър Симеоне ще трябва да летиш до Маями, преди да смениш самолета за Насау.

1 ... 134 135 136 137 138 139 140 141 142 ... 169
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)