Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Хубави възможности. И кое от двете ще бъде?
— Връщам се. В Ел Ей е забавно за няколко месеца — но има прекалено много слънце.
— Да, и на мен това би ми лазило по нервите. Кога се местиш насам?
— В понеделник сутринта. Бих предпочела да не се връщам в Ел Ей точно сега, но имам някои неща за довършване.
— Защо искат да се върнеш тук толкова бързо?
— Защото наистина улучихме голяма риба. Балантайн индъстриз.
Аз преглътнах.
— Това наистина е голяма риба — отбелязах.
— Да. И предполагам, че е доста трудна. Според репутацията му Джак Балантайн е пълен работохолик. Все пак тази задача е много привлекателна. И доста предизвикателна. Особено след като първата ми работа е да се заема с новата му книга за самоусъвършенстване.
— Имаш предвид Най-добрата защита е нападението? — изтърсих аз.
— Много впечатляващо.
— Е, ъъъ, нали знаеш за връзката ми с Джери Шуберт…
— Да, всъщност днес разговарях по телефона с Джери. Ще поддържаме близки връзки заради проекта с книгата. Не бях разбрала, че живееш при него.
— Да. Той ми предложи стаята си за гости след като ние… — заекнах аз, макар да се опитвах да говоря спокойно.
— Добре — кимна тя. — Както и да е, най-накрая тази вечер трябва да се срещна с великия човек. Ще вечеряме в Льо Сирк. Той избра мястото. Ето защо имам само няколко свободни минути.
— Джери ще бъде ли там?
— Не, извикаха го извън града.
Е, това поне беше една малка милост.
— Както и да е — продължи тя, — мисля, че Балантайн искаше да подготви вечеря a deux48. Предполагам, че той е голям женкар.
— Сигурен съм, че можеш да се грижиш за себе си.
— Повярвай ми — мога.
— Както и да е, поздравления за този удар — смотолевих аз. — Това е страхотна новина.
— Не съм много сигурна. От онова, което чувам, Балантайн не получава нервни сривове — причинява ги. Все пак, така ще бъда заета — което е най-важното напоследък.
Не срещнах безрадостния й поглед.
— Ти работиш ли? — попита тя.
— Нещо такова.
— За кого?
Тук трябваше да внимавам. Трябваше да излъжа.
— Ами след като изгубих работата в „Телепродажби“…
— Не знаех. Съжалявам.
— Недей. Всеки ден там ми скъсяваше живота с една година. Както и да е, след като това приключи, аз бях отчаян, отидох в бюрото по труда и ги помолих да ми намерят каквото и да е. И те ми предложиха работа в една компания за финансови услуги. Главният им офис е в Сиатъл, а аз, най-общо казано, ръководя офиса им в Ню Йорк. Това е някаква комуникационна работа. Проследявам движението на капитали, уреждам куриерски услуги за клиенти, такива неща. Най-забавното е, че офисът ми е в една и съща сграда с Балантайн индъстриз.
— Харесва ли ти работата?
— Всъщност не е онова, за което бих си мечтал.
— Тогава напусни.
— Имам нужда от работата. Дължа пари.
— На кого?
— Amex, Visa, Barneys — обичайните заподозрени. Мисля, че все още съм в списъка им за Десетте Най-Издирвани.
— Ако се нуждаеш от пари, мога да ти помогна.
— Наистина е много мило, но…
— Ти все още изплащаш почивката ни в Невис, нали? И моя часовник. И…
— Това си е мой проблем. Както и да е, ти ми даде онзи заем, не помниш ли?
— Това не беше заем. Беше подарък.
— Както и да е, бавно започвам да оправям нещата на паричния фронт.
— Все пак ме караш да се чувствам виновна.
— Защо? Моят дълг не е твоя вина, Лизи.
— Виждах се с друг човек.
Изречението се приземи пред мен като задействана ръчна граната. Опитах се да не премигна. Сведох поглед. Показалецът й описваше кръгове в празния пепелник на масата ни. Не казах нищо.
— Чу ли какво казах? — попита нежно тя.
— Да. Чух. И?
— Той беше сериозен. Реших, че аз не съм.
— Приключи ли?
Тя кимна.
— Да. Наскоро. Той беше мил. Солиден. Сигурен. Скучен.
— Адвокат.
— Как позна?
— Не съм. Просто стрелях напосоки.
— Срещал си го веднъж, преди няколко години. Питър Бъкли.
— Не е ли домашният адвокат на Мосман?
Тя кимна.
— Живее тук, нали? — попитах.
— Има и голям бизнес на Крайбрежието. Така че постоянно е насам-натам…
48
A deux (фр.) — за двама — Б.пр.