Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Джейкъб Истърбрук седеше зад бюрото си с безразлична физиономия, докато Ру се мъчеше да го убеди да заповяда на прислугата си да стяга багажа и да тръгват.
— Разбирам опасностите, младежо — каза той накрая, стана, обиколи бюрото и посочи една карта на Кралството на стената между два големи рафта с книги. — Въртя бизнес с Империята на Велики Кеш още отпреди ти да си се родил. Имам търговия и с Квег. Ако политиката в района се промени, предполагам, че ще мога да продължа бизнеса си, все едно кой ще е на власт.
Очите на Ру се разшириха от искрено удивление. Беше яздил през нощта, стигнал бе къщата на Истърбрук два часа след съмване и бе помолил да поговори с търговеца.
— Джейкъб, напълно уважавам таланта ти в бизнеса, но се опитвам да ти изтъкна, че насам идва армия от жестоки главорези. Знам я тази армия. Служих при тях известно време.
При тези думи Джейкъб вдигна любопитно вежда.
— Нима?
— Да. И нямам време да ти описвам подробностите. Но повярвай ми, като ти казвам, че тези хора не се интересуват от сделки и преговори; ще дойдат тук и ще изгорят тази къща до основите, след като първо плячкосат всичко, което струва поне един меден петак.
Джейкъб се усмихна и усмивката му не се хареса на Ру.
— Ти си много талантливо момче, Рупърт, и подозирам, че след време ще се справяш добре и сам, дори без помощта на херцог Джеймс. Без негова помощ едва ли щеше да го направиш, но все едно, оная афера със зърнения дефицит в Свободните градове беше гениална. — Седна отново зад бюрото и отвори едно чекмедже. Извади отвътре някакъв свитък и го постави на масата. — Разбира се, ако не разчиташе на неговата помощ, сигурно щях да наредя да те убият, когато взе да ставаш досаден, но след като нещата тръгнаха както трябва, не се оплаквам. — Джейкъб въздъхна. — За да бъдат нещата открити, това е пълномощие — той посочи навития пергамент — да преговарям с нашествениците и да започна обсъждане с оглед прекратяването на враждебните действия.
— След като опожарят Крондор?!
Усмивката на Джейкъб се разшири.
— Какво го е грижа Велики Кеш за унищожаването на някакъв си град на Кралството?
— Велики Кеш?
— Рупърт, не бъди тъп. Сигурно си се досетил, че разчитах на още нещо, освен на безспорния си талант, когато подхванах търговията на юг. Имам приятели по високи места в имперския двор и те ме улесниха да те отстраня от пътя си по кешийските търговски маршрути. Сега те искат бързо да се споразумеят с нашествениците, с тази Изумрудена кралица, и да уточнят нова граница.
Ру го гледаше зашеметено.
— Нова граница?
— Принц Ерланд сключи споразумение за ненамеса с Велики Кеш в замяна на териториални отстъпки в Долината на сънищата — изтъкна Джейкъб. — Което мисля, че знаеш, предвид имота, който ми продаде в Шамата. Само не разбра, че новият управител на Шамата ще е повече от щастлив да признае правата ми върху тези активи. Но същественото в този договор е, че макар да сме се заклели да не нахлуваме в Кралството, ние не сме се споразумели за нищо, което би ни попречило бързо да се разберем с новите владетели на земята на север от Империята. С тази цел в момента, още докато си говорим с теб, насам приближава голяма армия, чиято задача е да окупира всички земи в Долината, не само тези, които са ни отстъпени по договора, и ние ще продължим да владеем тези земи, след като неприятностите приключат.
— „Ние“? Ти си кешиец? — промълви Ру.
Джейкъб разпери ръце и сви рамене.
— Не по рождение, скъпи Рупърт. По професия.
— Ти си шпионин!
— Предпочитам да мисля за това като за посредник, който урежда цялата търговия между Кралството и Велики Кеш — стоки, услуги и… информация.
Ру стана.
— Е, тогава гори в ада ако щеш, все ми е едно, Джейкъб. Но няма да позволя Силвия да загине тук с теб.
— Дъщеря ми е свободна да напусне, ако иска — каза Джейкъб. — Отдавна съм престанал да се опитвам да й се налагам. Ако тя иска да тръгне с тебе, може.
Ру остави стареца в кабинета му, бързо се изкачи по стъпалата към стаята на Силвия и отвори, без да чука.
Силвия седеше на леглото, а Дънкан стоеше пред нея, с единия крак на леглото и наведен напред. Едната му ръка беше на рамото й, свойски отпусната, а усмивката му бе възможно най-чаровната. Силвия изглеждаше ядосана от това, което й говореше Дънкан, и двамата бяха толкова погълнати в спора си, че в първия миг не забелязаха появата на Ру.