Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Не! — каза Силвия. — Трябва да се върнеш и да го направиш още тази нощ, глупако! Напусне ли имението, ще е твърде късно.
— Кое ще е късно? — попита Ру. Силвия скочи от леглото, а Дънкан отстъпи настрани.
— А, братовчеде — каза Дънкан, — тъкмо се опитвах да убедя госпожица Истърбрук, че трябва да се евакуира.
Ру огледа сцената и бавно извади сабята си.
— Чак сега разбирам какъв глупак съм бил.
— Ру! — викна Силвия. — Не мислиш, че… че Дънкан и аз…
Дънкан вдигна ръце в помирителен жест.
— Братовчеде? Какво правиш?
— Откакто е започнало това, все не можех да разбера защо никога не мога да се преборя с Джейкъб. Сега откривам, че е агент на Велики Кеш и че моят братовчед подхранва с тайни сведения любовницата ми.
Дънкан сякаш се канеше да каже нещо, но усмивката му изведнъж стана зла и той с рязък жест извади сабята си.
— По дяволите, тези игрички ми омръзнаха!
Замахна и Ру парира, след което атакува. Дънкан лесно отби острието.
— Значи ставаме двама — каза Ру.
Дънкан се ухили и лицето му стана зло и пълно с омраза.
— Представа нямаш колко съм очаквал този миг, братовчеде. Да чакам разрешението ти да седна на масата, да тичам по поръчките ти, докато ти фаворизираше онова родезийско псе. Е, това ще сложи край на всичките ми оскърбления и повече няма да съм длъжен да деля Силвия с теб.
— Такава била работата значи?
— Разбира се, идиот такъв! — писна Силвия и се изтъркаля от леглото, когато вихрещите се удари на остриетата засвистяха твърде опасно към нея.
— Моя любов, не е нужно да убивам дебелата крава — каза Дънкан. — Ще убия Рупърт тук, после ще се оженя за Карли. Като мине време, ще се отървем от нея и тогава ти ще можеш да се омъжиш за мен.
Рупърт замахна за удар по главата на Дънкан и когато сабята на Дънкан литна нагоре, за да парира, изви оръжието си за странична атака. Дънкан едва смогна да извие китката си, за да посрещне сабята му.
— Много ловко, братовчеде — каза Дънкан. — Но в сабята никога не си ми бил равен и го знаеш. Рано или късно ще направиш грешка и ще те убия.
Ру не отвърна нищо. Очите му бяха пълни с омраза от разбирането какъв кръгъл идиот се бе оказал. Направи ляв финт, после замахна отдясно с посичащ удар, който за малко щеше да откъсне лявата ръка на Дънкан, но по-високият майстор на сабята ловко отстъпи назад.
— Карли никога не би се омъжила за теб, свиня такава. Тя те мрази.
Дънкан отвърна с усмивка:
— Тя просто не ме познава. Не познава по-добрите ми страни. — Замахна с все сила и за малко не посече рамото на Ру. Ру се сниши и отби оръжието на братовчед си, после също отвърна със замах и Дънкан отскочи назад.
Силвия стоеше зад леглото в ъгъла, стиснала завесите.
— Убий го, Дънкан! — изпищя тя. — Не си играй с него!
— С удоволствие — каза Дънкан и изведнъж нападна с повече скорост, отколкото Ру можеше да допусне, че е възможно.
Ру положи всички усилия да се защити и се увери, че неговата скорост не отстъпва на тази на братовчед му, но Дънкан беше по-опитен със сабята. Единственото предимство, с което Ру разполагаше, бе, че се беше бил на смъртен двубой само преди година, докато Дънкан от години не беше срещал сериозен противник. Дънкан започна да импровизира и Ру усети предимството си. Ако можеше да изтощи по-опитния си братовчед, да го измори, навярно щеше да оцелее. И той заотстъпва, докато Дънкан започна да влиза за смъртен удар.
Не спираха да пристъпват напред и назад, със замахвания и посичания, с блокиране и париране. Две свещи мятаха танцуващи сенки из стаята, с разлюлени и пушливи от вихъра на движенията им пламъци. Дрънченето на стоманата привлече слуги до вратата на спалнята на Силвия. Една ококорена слугиня я открехна и Силвия изпищя:
— Доведи Самюъл!
Ру знаеше, че Самюъл, кочияшът, е зъл здравеняк с бичи врат и сега, след като разбра, че Джейкъб работи в полза на Велики Кеш, подозираше, че Самюъл може да е един от агентите му. Разбираше, че ако дойде и Самюъл, той е мъртъв.
Ру се престори на разколебан и когато Дънкан се хвана на въдицата, предприе яростна контраатака, като принуди братовчед си да отстъпи чак до отсрещната стена. Тогава Ру се обърна, скочи към вратата, тръшна я и пусна резето. После се обърна и викна:
— Няма да ти дойде скоро помощ, Дънкан.
— Не ми е нужна — отвърна Дънкан и запристъпва през стаята към Ру. Ру се присви и зачака.
Силвия стоеше като замръзнала в ъгъла, с изписана на лицето й омраза, и гледаше двамата бавно въртящи се в кръг мъже.
Последваха удари, но не пострада никой. Всеки от двамата знаеше уменията на другия — твърде дълго се бяха упражнявали заедно. Макар Дънкан да въртеше може би по-добре сабята, Ру се бе упражнявал с него повече от всеки друг и можеше да се каже, че са равностойни.