Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
След като се отдалечиха достатъчно от другите, Миранда каза:
— Какво те тревожи?
Калис се засмя.
— Всичко. — После добави: — Боя се, че никога вече няма да те видя.
Тя въздъхна и го докосна по бузата.
— Ако такава е ориста ни, трябва да я приемем. Ако не, ще се видим отново.
С характерната за него елфска сдържаност, той само леко повдигна вежда и промълви:
— Пъг?
Тя кимна.
— Има неща, които просто трябва да бъдат. — Пристъпи до него, опря глава на гърдите му и рече: — С времето ще научиш много повече, отколкото знаеш сега, и ще помниш онова, което сме имали като дар, дар ценен и удивителен, но също така ще разбереш, че е било урок и за двама ни, че сме могли по-добре да проумеем какво наистина е било нужно.
Той я прегърна и за миг я притисна до себе си, след което бавно я пусна и промълви:
— Не твърдя, че съм те разбрал, но приемам, че това, което ми казваш, е истина.
Тя го погали по лицето, вгледа се в очите му и каза:
— Моят мил Калис. Винаги готов да служи. Винаги готов да се отдаде. И никога не поиска от никого нещо за себе си. Защо?
Той се усмихна и сви рамене.
— Въпросът е кой съм. Много имам да се уча. Както благоволи да ми напомниш, все още съм млад. Имам чувството, че като служа, мога да се уча, а като се уча, ще мога да открия кой съм.
— Ти си нещо великолепно и неповторимо — тихо каза тя и го целуна по бузата.
Той кимна.
— Докато чакам в тази пещера, можеш ли да ми намекнеш поне какво предстои да извърша?
— Знам само това, което ми каза Пъг.
— Тогава да го попитам още веднъж. — Мина покрай нея и отиде при Пъг и Макрос, които ги чакаха с Ханам.
— Ако не знаеш защо съм тук, можеш ли поне да ми кажеш какво подозираш? — попита Калис.
Пъг се обърна и посочи един огромен подиум, издигащ се от каменния под на няколко стъпки от дремещия дракон.
— Затова — рече той и всички в каменната зала усетиха леко отместване, сякаш нещо ги беше раздвижило, въпреки че никой не беше помръднал. Но на мястото на празния подиум сега върху каменния под лежеше гигантска гема, сияеща със зелена светлина, със забит в нея златен меч.
Гемата пулсираше с вътрешен живот и Калис усети, че тя го привлича властно, и пристъпи към нея.
— Камъкът на живота — промълви той.
— Човек трябва леко да бъде отместен във времето, за да го види — каза Пъг.
Калис погледна меча.
— Мечът на баща ми.
— Онази част от валхеру, която се опита да го завладее, въплътена в тялото на Дракен-Корин — каза Пъг, — се хвърли над този камък и твоят баща заби в него меча. Не знам защо, но това сложи край на Войната на разлома. Валхеру потънаха дълбоко в стените на кристала, а твоят баща не пое риска да извади меча си.
Калис кимна, без да сваля очи от скъпоценния камък.
— Ще проуча това нещо.
Миранда се обърна към Пъг и каза:
— Не можем да чакаме повече.
Пъг, Макрос и Ханам се събраха и Пъг пристъпи и застана до демона. С умствения си взор нарисува знака над вратата към Шила, ясно различимия глиф, показващ кой праг в Коридора им е нужен. Миранда го беше запомнила, а след това бе предала този спомен на Пъг все едно, че сам беше стоял пред него. Той кимна, стопи се и изчезна с демона.
Миранда погледна за последно към Калис, после кимна на баща си, хвана го за ръката и със силата на волята си пренесе себе си и Макрос до тунелите под планините отвъд морето.
— Съобщение от капитан Брейър, сър.
Ерик потърка очи и примига. Беше успял да поспи един час след битката. От предния ден, когато Грейлок тръгна на изток, бяха нападнати три пъти, като последното нападение беше привечер. Лесно бяха отблъснали хвърлените срещу тях сили, отчасти благодарение на Грейлок, който беше оставил след себе си отряд от петдесет стрелци пехотинци. Ерик знаеше, че ще трябва да ги отпрати поне един ден преди той сам да започне да се оттегля, защото нямаше да могат да се изравнят с конницата, но беше доволен от присъствието им.
Задачата му беше да удържи пътя, докато не се разбере, че натискът по фронта е общо взето равностоен, след което да се оттегли, създавайки впечатление за слабост в отбранителната линия. Планът на принц Патрик и лорд Уилям предвиждаше врагът да спечели терен между Крондор и Даркмоор, но само там, където искаше Кралството.
Ерик прочете съобщението и каза:
— Дотук добре. — Освободи войника и изгледа вестоносеца, хадатски планинец. — Хапни и отдъхни, после тръгни призори.
Планинецът кимна и напусна, а Ерик се обърна, загърна се в одеялото и се опита да заспи пак. Доста време остана буден — мислеше за Кити и се чудеше дали тя е добре. Беше почти сигурен, че е тръгнала достатъчно рано, за да избегне опасностите по пътя. После мислите му се насочиха към Ру и Ерик се зачуди дали той и семейството му са в безопасност.