Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Възможно е Браун да е чувал за Патусан или пък случайно да е видял тази дума, написана с дребни букви на картата. Изглежда, открил названието на голямото село нагоре по една река в туземна държава — село съвсем беззащитно, лежащо далеч от морските пътища и подводните кабели. Такива неща, целейки някаква изгода, Браун бил вършил и по-рано, но тогава това било абсолютно необходимо, въпрос на живот и смърт — или по-точно на свобода. Свобода! Той бил убеден, че ще се сдобие с провизии — волове, ориз, сладки картофи. Измършавялата банда предварително точела зъби. Може би щели да успеят да натоварят шхуната с провизии и — кой знае? — да се сдобият и със звонкови пари! Можело да се упражни натиск върху някой от вождовете и селските старейшини. Браун ми каза, че по-скоро бил готов да им горят пръстите на краката, отколкото да получи отказ. Аз му вярвах. Неговите хора също му вярвали. Те не ликували гръмко, тъй като били мълчалива банда, но като глутница вълци бързо се приготвили за работа.

Времето помогнало на Браун. Няколко дни затишие щели да доведат до страшни сцени на борда на шхуната, но благодарение на бреговите и морски бризи за по-малко от седмица Браун преминал Зондския пролив115 и хвърлил котва край устието на Бату Кринг, на пистолетен изстрел от рибарското село.

Четиринайсет души седнали в баркаса (той бил голям, тъй като служел за превоз на стоки) и се отправили нагоре по реката, а останалите двама имали за задача да охраняват шхуната, при което били снабдени с достатъчно храна, за да не умрат от глад в продължение на десет дни. Приливът и вятърът помогнали и един следобед голямата бяла лодка със скъсано платно, гонена от морския бриз, приближила Патусан; четиринайсетте истински плашила алчно гледали напред и държали пръстите си на спусъците на евтините си пушки. Браун смятал, че пристигането му ще предизвика умиление и ужас. Те доплавали тъкмо когато завършил приливът. Зад оградата на раджата не се виждали никакви признаци на живот; първите къщи от двете страни на реката изглеждали напуснати. Пред тях се виждали няколко канута, които вървели с пълен ход. Браун се учудил, като видял такова голямо селище. Царяла дълбока тишина. Вятърът, който духал между къщите, стихнал; екипажът свалил две от веслата и бандитите продължили да гребат нагоре по реката, надявайки се да слязат в центъра на селището, преди жителите да са помислили да окажат съпротива.

Но очевидно старейшината на рибарското село край Бату Крннг успял своевременно да прати предупреждение. Когато баркасът се изравнил с джамията (построена от Дорамин: здание с фронтони и най-различни украшения от корали), площадът пред него бил вече пълен с народ. Раздал се вик и нагоре по реката отекнали удари на гонгове. Пак там гръмнали два от малките пиринчени шестфунтови топове и гюллетата паднали във водата, като вдигнали фонтани пръски, които заблестели в лъчите на слънцето. Крещящата тълпа пред джамията почнала да стреля на залпове; куршумите летели напряко на течението на реката. Баркасът бил обстрелван от двата бряга, а хората на Браун отговаряли от време на време с нестройна стрелба. Веслата били прибрани в лодката.