Вратата на Абадон

Пред него се простираше масивната снага на барабана, цял един свят, обвит в тръба. Отгоре сияеше дългата ивица на изкуственото слънце, която се проточваше чак на два километра, до другата рампа. Малки облачета се рееха под извития таван. Въздухът полепваше по кожата му, топлината се процеждаше през порите, миришеше на разцъфнали ябълкови дръвчета, а откъм вентилационните шахти повяваше хладина. Приличаше малко на продължителна, изкуствено поддържана лятна вечер.

Или на сън. На нечия обречена на провал и неуспех мечта. Красива, ала разпадаща се.

— Капитан Холдън? Мога ли да говоря с вас?

Дребна жена с червеникава коса, сплетена на плитка, и семпъл кафяв комбинезон. От онези улегнали жени на средна възраст, които му напомняха за майките му.

— Името ми е Анушка Воловодова — представи се усмихнато тя. — Но ако искате, казвайте ми Ана.

— А вие ме наричайте Джим — той протегна ръка. Дишането му почти се бе успокоило. Ана се здрависа с него. Не изглеждаше изплашена от репутацията му на „най-опасния човек в Слънчевата система“. — Източноевропейка ли сте?

— Рускиня — отвърна с кимване тя. — Родена съм в Кимри. Но съм московчанка през по-голямата част от живота си. А вие май сте северноамериканец?

— От Монтана. Колективна ферма.

— Чувала съм, че в Монтана е много хубаво.

— Защото не е много населено. Кравите все още са повече от хората.

Ана кимна и дръпна смутено края на ризата си. Холдън имаше чувството, че се опитва да му каже нещо, но не намира сили да започне.

— В Кимри беше същото. То е туристическо място, има езера…

— Ана — прекъсна я любезно Холдън. — Искате ли да ми кажете нещо?

— Искам — потвърди тя. — Моля ви да не разказвате на никого за Клариса и за това, което е направила.

Холдън кимна.

— Добре — съгласи се той. — Но коя е Клариса и какво е направила?

Жената наклони глава.

— Не ви ли казаха?

— Не мисля, че им бях особено симпатичен — оплака се Холдън. — Има ли нещо, което трябва да зная?

— Вижте, малко е объркано. След катастрофата една млада жена на име Мелба нападна вашия кораб — поде Ана. — Това е дълга история, но казано накратко — аз я последвах и се опитах да помогна. Наоми — тя е вашият първи офицер, нали? — беше ранена при атаката. Тежко.

На Холдън му се стори, че цялата вселена се свива в една точка. Наоми е била ранена тежко, докато той се е разхождал из станцията с Милър. Ръцете му затрепериха.

— Къде е тя? — попита, без да уточни дали става въпрос за Наоми, или за жената, от която е пострадала.

— Наоми е тук. Докараха я на „Бегемот“. В лазарета е, на лечебни процедури. Лекарите предполагат, че ще се възстанови. Останалите от вашия екипаж също са тук. Пострадали са преди това. Когато се промени ограничението в скоростта.