Вратата на Абадон

Серж изглеждаше искрено нещастен от поставената задача.

— Да разчитаме ли на някаква помощ?

— Вземи колкото хора смяташ, че са ти нужни, но ако това ще ядоса пехотинците, по-добре не го прави.

Серж спря, зяпнал с уста, после я затвори и излезе. Бика едва сега забеляза Ана.

— Какво мога да направя за вас, проповедник?

— Ана, ако обичате. Дойдох да разговаряме за Клариса Мао.

— Ако не сте неин адвокат или представител на профсъюза…

— Аз съм неин свещеник. Каква ще е съдбата ѝ?

Бика въздъхна отново.

— Тя призна за взривяването на кораба. Нищо добро не може да очаква.

— Хората разправят, че сте изхвърлили навън някого, защото продавал наркотици. Казват, че сте твърд човек. Безсърдечен.

— Така ли? — Ана се учуди, че долови изненада в гласа му.

— Моля ви, не я убивайте — рече тя и неволно се наведе към него, за да го погледне в очите. — И не позволявайте на никого да я убие.

— Защо да го правя? — Думите му прозвучаха предизвикателно и дори заплашително. Ана преглътна мъчително.

— Не мога да ѝ помогна, ако е мъртва.

— Не се обиждайте, но това малко ме вълнува.

— Мислех, че сте за реда и закона на този кораб.

— По-скоро за реда.

— Тя има право на справедлив съдебен процес, но ако всички научат това, което вие знаете за нея, няма да го получи. Хората ще се разбунтуват и ще я убият. Поне ми помогнете да уредя процеса.

Едрият мъж въздъхна.

— Искате процес или само да печелите време?

— Само да спечеля време — призна тя.

Бика кимна, претегляйки нещо наум, сетне ѝ даде знак да го последва в кабинета. Тя се настани до бюрото, а той изпълни останалата част от помещението и се зае да прави кафе. Изглеждаше малко екстравагантно, след като водата се разпределяше на строги дажби, но после Ана си припомни, че сега Бика е вторият в командната йерархия на бавната зона. Привилегията на ранга.

Не искаше кафе, но прие чашата с гореща напитка, за да покаже, че оценява жеста му.

— Когато Холдън започне да разказва на хората кой в действителност е саботирал „Сенг Ун“ — а ще го направи, защото е Джим Холдън, — хората от ООН ще попитат за Клариса. Рано или късно ще трябва да им я предам.

— И как ще постъпят с нея? — Ана отпи от кафето, но си изгори езика. Имаше възкисел вкус.

— Вероятно ще организират военен трибунал, ще я съдят по късата процедура и ще я изхвърлят през шлюза. Аз бих направил същото, но в момента имам по-неотложни задачи. Пък и трябва да внимаваме с биологичния материал. Припасите от дома ще пътуват доста време в бавната зона.

Гласът му бе равен и безчувствен. Просто отчиташе фактите, не говореше за живота на една млада жена. Ана успя да овладее треперенето си и попита: