Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
— Изгубихме по политически причини — рече една жена зад него.
Нямаше как да определи със сигурност дали скифът, на който го натовариха, бе същият, с който го прибраха от станцията. Този път имаше само четирима войници, всички в пълно бойно снаряжение. Останалата част от вътрешното пространство бе заета от мъже и жени в стандартни флотски униформи. В началото Холдън си помисли, че са ранени, но като се вгледа внимателно, не откри някой от тях да е пострадал. Изтощението придаваше на лицата им съкрушен вид. Никой дори не си направи труда да предупреди за предстоящото ускорение. Просто изведнъж той почувства как тялото му се притиска в койката. Наоколо марсианците дремеха или бяха потънали в мрачни мисли. Холдън се почеса под пластмасовите белезници, които му бяха поставили, но никой не му направи забележка. Може би това бе добър знак.
Опита се да направи някои бързи изчисления. Ако новата максимална скорост бе колкото на изстреляна граната, значи всеки изминал в път час… ала умората си казваше своето и му бе трудно да се съсредоточи. Ако при него бе ръчният терминал, щеше да се справи с тази задача за броени секунди. Но не смееше да попита за него. Пък и едва ли беше толкова важно.
Спа, събуди се и пак заспа. Отново се събуди, този път от тревожния сигнал на алармата за сближаване. Бяха му нужни няколко секунди, за да осъзнае къде се намира.
Скифът бе толкова малък, че когато екипажът на другия кораб затропа отвън, Холдън можеше да ги чуе. От мястото, където седеше, не се виждаше шлюзът. Първото, което усети, бе лека промяна във въздуха. Замириса на нещо тежко и влажно. После едновременно се появиха четирима непознати. Бяха поясни. Жена с широко лице, набит мъж с изумително бяла брада и още двама по-млади мъже с гладко обръснати глави, които си приличаха като близнаци. Близнаците носеха на раменете си герба с разцепения кръг на СВП. И четиримата имаха пистолети.
„«Бегемот» — досети се Холдън. — Предали са се на «Бегемот».“ Странно, наистина.
Един от космопехотинците, все още с боен скафандър, литна към тях. Поясните не показаха никакви признаци на страх. Холдън не можеше да не им се възхити за това.
— Аз съм сержант Александър Вербински — представи се марсианецът. — Беше ми наредено да предам този скиф, екипажа и хората на него съобразно постигнатото споразумение.
Жената и белобрадият мъж се спогледаха. Холдън вече знаеше какво се питат: „Ти ли ще им кажеш да си свалят скафандрите?“. Жената сви рамене.
— Ами хубаво — рече тя. — Добре дошли на борда. Излизайте един по един, а ние ще ви разпределяме, ясно?
— Да, госпожо — отвърна Вербински.
— Корин — обади се един от близнаците. Жената се обърна и видя, че ѝ сочи с брадичка Холдън. — Този е нашият, нали?
Жената кимна.
— А ние ще изведем Холдън — обяви тя.
— Ваша воля — отвърна пехотинецът. По тона му Холдън прецени, че не би имал нищо против да му тегли куршума. Но може би се обаждаше параноята.
Поясните го изведоха през шлюза и по дългата миларова тръба до инженерната палуба на „Бегемот“. Тук ги очакваха десетина души с готови ръчни терминали, очакващи да се заемат с досадната административна работа по разпределяне на капитулиралия противник. Холдън бе преведен през помещението, но не знаеше дали да оценява това като чест.
Жената, която се поклащаше до масивната врата, разделяща инженерния отсек от вътрешната зала, бе твърде млада, за да носи нашивки на капитан. С коса, прибрана на малък кок, тя му напомни на негова учителка на Земята.
— Капитан Па — повика я Корин, както я бе нарекъл един от близнаците. — Държахте да разговаряте незабавно с този човек.
— Капитан Холдън — кимна леко капитан Па. — Добре дошли на борда на „Бегемот“. Имате разрешението ми да се придвижвате свободно на кораба, но сигурно си давате сметка, че това ще стане при определени условия.
Холдън се ококори. Не бе се надявал толкова скоро да получи свободата си. Пък и къде толкова можеше да иде?
— Ами… добре.
— Трябва да сте на разположение за разпит във всеки момент, в който ви повикаме. Без изключение. Не бива да обсъждате случилото се на станцията с когото и да било, освен с мен или с шефа на охраната.
— Знам как да я изключа — заяви Холдън.
На лицето на капитана се изписа изненада.
— Да изключите какво?
— Зная как да накарам протомолекулата да ни изведе от тази патова ситуация — обясни той и продължи с онова, което вече бе разказал на капитан Джаканди. За срещите с Милър, за плана да пренастроят станцията на по-ниско ниво на бдителност, за да може мъртвецът да я отключи. Говореше и се опитваше да запази спокойствие, да изглежда напълно разумен. Реши да пропусне онази част с нашествието и унищожението на цивилизациите, довело до изтребването на създателите на протомолекулата. И без нея всичко звучеше твърде страшно.