За честта на крадеца [bg]

Дотогава императорът заемал трона в едно или друго от въплъщенията си повече от две столетия. Вярно, не звучи толкова внушително като завършека на шестия век, който чествахме наскоро в Идрека, но никой вече не се съмнявал, че е избран от Ангелите да бъде наш постоянно превъплъщаващ се император. Той бил Вечното триединство, гой бил повелителят с душа, разделена на три части, за да се преражда завинаги в един от трите си облика — Маркино, Теодой и Лусиен. Всяка от версиите му сменяла предишната с всяко ново поколение, за да властва и бди над империята. Такава била волята на Ангелите.

Това обаче не означавало, че всички са доволни.

Подобно на всички нас Стефан Дорминикос започнал живота си като смъртен и хората не забравяли този факт. Някои си казвали, че щом човек може да се роди — или дори да се прероди, — значи може и да умре. И това се случило. Няколко пъти. По тази причина императорите учредили Регентството — посочвали кой да управлява, ако някое от въплъщенията умре, преди да бъде намерено другото. Второто и Третото регентство били последствие от покушения и дворцови заговори. Но за да започне Четвъртото регентство, трябвало чумата да тръшне две поредни въплъщения на Стефан. Естествено злощастие, за което империята се била подготвила отдавна, и точно затова настъпилият хаос бил толкова изненадващ.

Две от версиите на Стефан били мъртви и някой се замислил (не е съвсем ясно точно кой) какво ли ще се случи, ако и трите облика на императора са покойници по едно и също време. Дали би успял да се върне към живота? След първия път, когато Стефан умрял и се пренесъл при Ангелите, в империята винаги имало поне едно негово живо въплъщение. В писанията на имперския култ се намеквало за пълната съсипия, която щяла да се стовари, ако на земята няма император, но никой не знаел дали предупрежденията са апокрифи, или пророчества.

Разбира се, някой решил да провери. За нещастие на Стефан това били собствените му регенти.

Така започнали Войните на регентството — осемдесет и една години игра на котка и мишка между узурпаторите и въплъщенията на Стефан Дорминикос. Лусиен умрял два пъти — веднъж от чумата, втория път от нож в гърба. Маркино още като пеленаче бил отнесен от същата чума. Теодой бил съсечен, докато настъпвал начело на армията си към крепостните стени на Идрека. В шестдесет и четвъртата година от Четвъртото регенство регентите обявили, че на земята, камо ли пък на престола, вече няма въплъщения на Дорминикос.

Императорите били мъртви.