Нови римски разкази [bg]

Колко души бяхме? Петима: Джустино, аз, жена ми Флора, нейната приятелка Йоле, руса кобилка, на която Флора искаше да намери съпруг, и Освалдо, вечният номер едно, продавач, който Йоле, продавачка в същия магазин за завеси, упорито смяташе за свой годеник. Обстоятелството, че Джустино, богат и ерген, се бе решил да си купи кола, веднага грабна вниманието на Флора. Такива са жените: щом им се удаде, тутакси скалъпват интрига:

- Джустино е точно за Йоле... Утре по време на екскурзията ще уредим годежа.

Но нещата не се наредиха добре, защото Йоле, глупачката, се запъна и заяви, че няма да ходи никъде без Освалдо. И така, сутринта петима се натъпкахме в колата на Джустино, обикновена кола, но поради самия факт, че принадлежи на Джустино, ми изглеждаше по-малка и по-мизерна от другите.

Беше ноември, ала денят приличаше на октомврийски: топъл и безветрен, с ясно, но уморено слънце. И понеже бе валяло из ведро през цялата нощ, природата беше свежа, идваше ти да я изядеш като току-що откъсната маруля, разтваряше дробовете след миризмата на бензин в града; небето, лазурно, измито, светеше; полята зелени, напоени с влага, сочни; дърветата, обагрени от е сента в жълто и червено; а на пътя нападали по черния асфалт листо до листо като злато, не ти се иска да минеш отгоре им с колата, такава красота. Вътре в колата, докато Джустино, по-сух от гвоздей, зеленикав - скъперничеството му е изписано в бръчиците от двете страни на устата -караше сериозен, Освалдо, симпатичен младеж с голяма права грива, с лице на прахосник и папийонка на точки, правеше всичко, за да ни разсмива. Ясно беше защо Йоле го обича; стигаше да се сравнят Освалдо и Джустино: единият беден, другият богат; колкото единият беше весел в бедността си, толкова другият - тъжен в заможността. Освалдо имаше талант да имитира животни: как прави кокошката, патицата, прасето, котката, кучето; получаваше се толкова съвършено, че Флора, аз и Йоле се съсипахме от смях. Джустино не се смееше: навярно и смехът му се струваше разхищение. Дори се обиди, когато Освалдо се наведе неочаквано и изрева в ухото му с глас на влюбено магаре, при което той загуби контрол над колата и без малко да се блъсне в зида.

- Евтини шеги - процеди той през зъби.

А Йоле малко пресилено подметна:

- Господин Джустино, да не би да предпочитате шегата да беше скъпа? Точно вие?

Въобще, започна да го дразни на тема скъперничество.

Изминахме десетина километра. След няколко тласъка на едно разклонение до бензиностанцията при къщата на бензинджията колата спря.

- Няма бензин - Джустино посочи индикатора на таблото, - трябва да купим десет литра.

Останахме с отворени усти. Вярно, знаехме колко е стиснат Джустино, но не очаквахме да го демонстрира от самото начало. Йоле прикри смеха си, промърморвайки:

- Странно.

Джустино се обърна към мен с престорено стеснение:

- Алесандро, плати ти, после ще уредим сметките.

Но най-зле се почувства Флора. Беше се заклела пред Йоле, че Джустино, след като купи колата, вече не е скъперник. Платих. Самият Джустино се правеше, че рови в багажника, а Освалдо, верен на себе си, възкликна: