Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Настъпи кратко мълчание. Прожекторът премигна.
— Е, какво, можеше да се очаква — каза смирено Джо. — Сигурно имате солиден опит в това отношение.
— При моята длъжност е много полезно за развлечение да се изучават езици. Струва ми се, че сте се възпитавал в Съединените щати, но сте напуснал Полша не по-рано от…
— Добре, стига! — прекъсна го Джо. — Виждам, че приключихте с обличането, така че, моля ви.
Вратата се отвори и Стормгрен излезе, изпълнен с доволство от малката си победа. Пазителят му се отдръпна и го пропусна да мине. Стормгрен се запита дали е въоръжен. Предположи, че е, а сигурно и неговите приятели не бяха много далеч.
Коридорът бе мъждиво осветен от разположени тук-там керосинови лампи и Стормгрен за пръв път успя да разгледа Джо. Беше около петдесетгодишен мъж и със сигурност тежеше доста над двеста фунта. Всичко в него и по него беше огромно, като се започнеше с петнистата военна униформа, Бог знаеше от коя именно армия, и се свършеше с пръстена на лявата му ръка, който имаше нечувани размери. Такова мъжище едва ли и имаше голяма нужда от оръжие. Затова пък нямаше и да е трудно да се издири, реши Стормгрен — само да се измъкнеше веднъж оттам. Но мисълта не бе много утешителна, защото сигурно и самият Джо знаеше това много добре.
Стените отстрани бяха всъщност камък, поукрепен на места с бетон. Сигурно беше някаква изоставена мина — едва ли можеше да се измисли по-добро място за затвор. Мисълта, че е похитен, някак не вълнуваше Стормгрен до момента. Струваше му се, че нищо не се е случило, а и Свръхвладетелите със своето безмерно могъщество сигурно щяха да съумеят да го открият и отърват. Но сега увереността му понамаля. Сети се, че е там вече няколко дни, а все още никой не го е измъкнал. Може би и всемогъществото на Карелен имаше някакъв предел — ако пленникът е скрит в земните недра на някакъв далечен континент, възможно е дори Свръхвладетелите с целите си познания да са безсилни да открият следите му.
В празно полутъмно помещение, зад една маса седяха двама души. Когато Стормгрен влезе, те само кимнаха с глави и го погледнаха с любопитство и с явно почтение. Единият подаде през масата купчина сандвичи и Стормгрен веднага се зае с тях. Беше гладен като вълк и си помисли, че нямаше да е лошо, ако обядът бе по-апетитен, но вероятно и неговите пазачи не се хранеха по-добре.
Ядеше и поглеждаше към останалите трима. Сред тях Джо беше най-забележителен, не само според ръста и телосложението си. Другите двама — явно негови помощници, имаха съвсем посредствен вид, а откъде бяха родом, можеше да се определи след като проговорят.
Стормгрен преглътна последната си хапка с малко вино, което му поднесоха в чаша със съмнителна чистота. Сега вече се чувстваше по-уверен.
— И така — със спокоен глас произнесе той, обръщайки се към великана-поляк, — може би вие ще ми обясните какво означава това и какво всъщност се надявате да постигнете.
Джо се окашля:
— Искам да ви разкрия едно — Уейнрайт няма нищо общо. Той също не очакваше нищо подобно.
Стормгрен беше почти готов за този отговор, макар че се учуди защо Джо толкова лесно потвърди догадките му. Отдавна подозираше, че вътре в Лигата или успоредно с нея съществуваше някакво крайно течение.
— А по какъв начин ме похитихте? Питам от чисто любопитство.
Не разчиташе на отговор, но за негово изумление му отговориха с желание — сякаш бяха чакали само това.
— Разиграхме го като в холивудски детективски филм — каза весело Джо. — Не знаехме дали Карелен не ви следи постоянно, но взехме нужните мерки. Пуснахме ви приспивателен газ през климатичната инсталация — не беше кой знае колко трудно. После ви пренесохме в колата — и това беше лесно. Честно да ви кажа, цялата работа не я свършиха наши хора. За такава операцийка ние наехме ъ-ъ-ъ…, специалисти. Карелен може и да ги залови и сигурно ще го направи, само че от тях няма да узнае нищо. Колата ви взе от вашия дом и скоро се гмурна в дълъг тунел — има такъв недалече от Ню Йорк. След определено време тя се появи от другия край и в нея имаше един човек в безсъзнание, който много приличаше на генералния секретар на ООН. А след малко пък от срещуположния край на тунела се появи голям камион, натоварен с метални сандъци и се отправи към едно летище. Там претовариха сандъците в самолет, чийто полет беше абсолютно законен. Не се съмнявайте, че собствениците нямаше да умрат от страх, ако узнаеха за какво сме използвали сандъците… А тази, истинската кола си отпътува някъде чак до самата канадска граница. Може би Карелен вече я е заловил, но това няма значение. Както виждате, надявам се, ще оцените моята откровеност, целият ни план е построен твърде пресметливо. Уверени сме, че Карелен може да следи и чува всичко, което става на повърхността на Земята, но не и това, което се случва под повърхността й. Освен ако му служи не само науката, но и магьосничеството. Дори и да узнае за подмяната в тунела, ще бъде много късно. Разбира се, ние рискуваме, но сме взели и още някои мерки за безопасност, за които сега няма да говоря. По-добре да премълча за тях — възможно е все още да са ни необходими.