Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Само това, капитане. Въпреки че съм служил през три кампании между тези тук араби (за Куик всички африкански туземци северно от екватора бяха араби, а южно от него — негри), не мога да кажа, че говоря техния език добре. И все пак разбрах, че този приятел, когото наричат Котката, не харесва това ваше пътуване. Моля за извинение, капитане, но каквото и друго да е Котката, той не е глупак.
— Нищо не мога да сторя, сержанте. На първо място, няма да е правилно да се поддаваме на неговите хрумвания сега.
— Това е вярно, капитане. Щом веднъж е издигнато, право или криво, дръж знамето високо и без съмнение ще се завърнеш здрав и читав, ако е предопределено да стане това.
После, като се успокои по въпроса, сержантът хвърли око на нашето снаряжение, за да види дали нещо не е забравено, бързо се увери, че карабините бяха изправни, рапортува, че всичко е в ред, и се завърна при съдовете си. Малко можеше някой от нас да предполага при какви условия щяхме да се срещнем отново с него.
След като напуснахме градчето и вървяхме около миля покрай оазиса, придружавани от зеу, въоръжени с копия и лъкове, бяхме отведени от озлочестения главатар, който също действуваше като следотърсач, в околните пясъци. Пустинята тук, въпреки че я помнех достатъчно добре, бе различна от всяка, срещана до тогава през това пътешествие. Състоеше се от огромни и стръмни пясъчни хълмове, някои от тях почти триста стъпки високи и разделени един от друг чрез дълбоки, прорязани от ветровете долини. На неизвестно разстояние, докато бяха в близост до влажния въздух на оазиса, тези пясъчни планини раждаха растителност от различни видове. Скоро обаче преминахме в самата пустош и известно време се катерехме и слизахме по стръмни подвижни склонове, докато от билото на един от тях главатарят посочи нещо, което в Южна Африка наричат впадина или влей, покрита със зелени тръстики, и обясни с жестове, че там лежат лъвовете. Спуснахме се по стръмен наклон и застанахме на пусия — аз на върха, а Хигс и Орм малко по-надолу от двете страни на този влей. Като свършихме това, изпратихме зеу да думкат срещу нас, защото, макар че тръстиките растяха нагъсто покрай пътя на подземните води, мястото беше тясно и не повече от четвърт миля дълго.
Едва карачите навлязоха във високата тръстика, явно със страх, защото доста от тях се отдръпнаха от авантюрата, когато силни вопли ни осведомиха, че нещо е станало. Една-две минути по-късно видяхме двама от тях да изнасят силно разкъсаните останки от сина на главатаря, отвлечен предната нощ.
Точно тогава видяхме и нещо друго. На половин път надолу към билото голям лъв-мъжкар изскочи на открито и започна да се измъква към пясъчните хълмове. Това бе на около двеста ярда от Хигс, който се случи най-близко до него, ала далеч извън обстрела му. Професорът обаче, който съвсем не беше привикнал на лова или въобще на някакъв спорт и като всички новаци бе страшно настървен за плячка, вдигна пушката си и гръмна, като че стреляше по заек. По някаква чудна случайност изстрелът бе точен и куршумът удари лъва зад плешката, премина през сърцето и го повали мъртъв като камък.
— По дяволите! Видяхте ли това? — извика Хигс от възхищение. После без даже да презареди оръжието си, хукна с всички сили към проснатия звяр, последван от мен и Орм, доколкото изненадата ни позволи.
Като тичаше по ръба на блатото, Хигс бе преминал около сто ярда от разстоянието, когато внезапно срещу него се нахвърли от високите тръстики втори лъв или поточно лъвица. Професорът се обърна и стреля наслука с лявата цев на пушката си, без даже да докосне побеснелия звяр. В следния миг за наш ужас го видяхме по гръб с надвиснала над него лъвица, която пляскаше с опашката си и ръмжеше. Ние изкрещяхме, както тичахме, същото сториха и зеу, без да направят опит да помогнат. В резултат лъвицата, вместо да разкъса Хигс, обърна забъркано глава първо на едната страна, после на другата. По това време аз, далеч напред пред Орм, бях много близо, на около тридесет ярда, но все още не смеех да стрелям, за да не убия моя приятел. В този миг лъвицата се съвзе, просна се върху поваления Хигс и въпреки че той я удряше с юмруците си, свали муцуната си, явно с намерението да му отхапе главата.
Сега виждах, че ако се колебая повече, всичко ще бъде свършено. Лъвицата бе много по-дълга от Хигс, къс и пълен човек, и задната й част стърчеше отвън краката му. Там се прицелих бързо и натиснах спусъка. В следния миг забелязах куршума да пронизва тялото на голямото животно. То скочи нагоре с рев, като единият му заден крак се люлееше, и след мигновено колебание избяга към пясъчния хълм. Сега Орм, който беше зад мен, стреля също и вдигна прах под корема на лъвицата, но въпреки че имаше повече патрони (пушката му бе автоматична), преди кой да е от нас да повтори, тя изчезна зад една купчина. Като я оставихме да иде където ще, изтичахме към Хигс и очаквахме да го намерим или мъртъв, или зле сдъвкан. Обаче за наше удивление и радост професорът скочи със черните си очила още на носа, като пълнеше пушката си в движение, и хукна след ранената лъвица.