Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Заради теб трябва да имам три очи. Казах ти да сложиш твоя в чувала и да държиш техните подръка. Не ме карай да изнасям лекции, ясно ли е?
Изведнъж от кухнята излезе един мъж, който носеше с усмивка чиния горещи пържени скариди.
— А, ето го и готвачът ти, Дебелак. Сигурен бях, че е тук.
Бепи заповяда на готвача да седне и да започне да яде скаридите, ако не иска това да се окаже последната му вечеря.
— Какво става? Какво…
Когато Бепи насочи пистолета към него, готвачът осъзна сериозността на положението. Седна кротко и започна да яде.
— Не ме принуждавайте да ви убия, момчета — каза Бепи. — Бъдете умни. Стойте кротко.
Червения отиде в кухнята. По пътя си към вътрешния офис той отваряше шкафове и чекмеджета. В едно от чекмеджетата на бюрото намери друга торбичка с пари и още два заредени пистолета. Откри и пачки банкноти по десет и двадесет долара в ламаринена кутия за захар. Натъпка джобовете на якето си със зелените банкноти. Знаеше, че Бепи не може да го види и използва възможността да ограби всички, включително и приятеля си. После се върна бързо в предния салон и каза:
— Добре. Събрахме всичко. Да тръгваме.
— Чакай — спря го Бепи. — Претърси тоя дебел мошеник. Вземи му всичките пари.
Червения отново се захвана за работа и намери друга пачка, достатъчно голяма да задави кон. Само от банкноти по сто долара. Очите на Червения се разшириха от алчност при вида на тлъстата пачка. Пъхна я с неохота в сака. Бепи забеляза мудността на Червения, но беше нервен и не се досети за вероломството му.
— Сега му вземи пръстена с диаманта и часовника — нареди той.
Червения отръска и човека, който ядеше скаридите. Бепи огледа непретенциозния вид на мъжа и каза на Червения да му върне портфейла.
— Той може да си задържи парите.
— Как така?
— Казах, върни му ги. Той е само беден нещастник. Не го закачай. Човекът е обикновен готвач!
— Не, ще ги взема — упорстваше Червения.
Готвачът се давеше с храната. Толкова се страхуваше, че не смееше да спре. Погледът му се стрелкаше между Бефино и Червения. Бепи му заповяда да отиде в тоалетната и да не излиза оттам, иначе ще го убие.
— Имам три деца — каза готвачът. — Моля ви, не ме затривайте. Вземете парите ми. Не съм видял нищо, нали? Аз само готвя и чистя тук. Нямам нищо общо. Имам деца, момче. Моля ви, не ме наранявайте.
Червения заведе човека в тоалетната и му прошепна:
— Лягай долу и не излизай. Дебелака сериозно е загазил. Стой тук един час или ще те убием.
Когато Червения се върна, Бепи му каза:
— Поработи малко с тръбата.
За да убеди Дебелака да кротува, той се обърна към него:
— Късметлия си. Имахме намерение да те убием днес, но само ще те цапардосам един-два пъти, за да можеш да си доядеш керевиза в болницата.
Дебелия не беше сигурен дали да се почувства по-спокоен или не. Погледна Бепи и започна да се моли:
— Хайде, момчета. Взехте парите. За какво трябва да чупите глави? От чупенето на глави няма полза. Да речем, че сме уреди…
Червения обиколи зад Дебелака и го удари по главата. Той се свлече на пода.
— Продължавай да го удряш — нареди Бепи. — Трябва здравата да го облъскаме. Хубаво го натроши. Не искам да падам в очите на моите хора.
Червения бъхтеше безмилостно Дебелака.
— Добре, стига толкова. Достатъчно. Престани, за бога! Май не си научен да изпълняваш заповеди, а? — попита го Бефино. — Какво ти става, дявол да те вземе? Не искам да умира. Днес пренебрегваш вече втора заповед.
— Тъкмо започвах да загрявам.
— О, така ли? Ей, капут, помни, че щом казвам стига, това означава стига. Хайде да изчезваме оттук!
Докато отиваха към входа, забелязаха, че двама мъже четат табелата на вратата. После натиснаха дръжката и влязоха вътре.
— По дяволите. Ами сега? — попита Червения.
— Спокойно, не се паникьосвай! Ще ги скапем тия тъпи копелета. Като не могат да четат, ще ги научим. — Бепи нареди на Червения да отиде зад бара. — Без паника, разбра ли?
Когато двамата мъже се появиха в салона, Бепи мигновено насочи пистолета към тях.
— Е, приятели, чакахме ви. Защо закъснявате?
Единият от тях попита:
— Какфо значи закъсняфаме? За какфо закъснели? Ние мисли вие затворени.
— Ами? Тогава защо влизате, а? Отидете ей там и си опразнете джобовете, тъпанари такива, ако не искате да ви пръсна черепите. И не се мотайте! — изкомандва Бепи.