Човек на почит

Един понеделник Бепи се прибра вкъщи рано вечерта. В този рядък за него момент на бездействие той слушаше по радиото „Супермен“ и чакаше майка му да сервира вечерята. Тя готвеше едно от любимите й ястия — carne polpetla с pasta15. Паскуале се миеше в банята. Тъкмо си беше дошъл от борсата, където бе дал заявка за количествата риба през седмицата.

Вратата рязко се отвори и в апартамента влезе Марио. Лицето му цялото беше в кръв. Кръв течеше и от устата му. Финамета започна да пищи:

— Марио! Какво се е случило?

Задавен от кръв и заекването си, Марио изглеждаше ужасно. Опитваше се да говори, но нищо не му се разбираше. Паскуале и Бефино изтичаха в кухнята. Видяха Марио и започнаха да крещят:

— Какво е станало? Какво е станало, дявол да го вземе?

Финамета почисти Марио и го сложи да седне. Устата му беше много лошо цепната, но тя успя да овладее кървенето с лед, увит в кърпа.

— Ед-д-на т-тайфа ирландски копелета от вестника м-ми ск-кочиха. Утре след училище ще г-ги н-наредя. Ще г-ги блъскам с б-бейзболната бухалка п-по г-главите един по един.

Паскуале обаче беше кипнал.

— Трябва да ги намерим още сега. Тази нощ, докато нещата са още пресни. Трябва да си платят за това! Иначе сън няма да ни хване.

— Гадни копелета! — изруга Бепи. — Ще ги избия! — Той потупа Марио по рамото. Не се разбираха много добре, но бяха братя. — Не се тревожи, Марио. Аз ще ги оправя вместо теб. Ще им дам да разберат. Утре ще заведа там моята банда.

Паскуале беше побеснял. Искаше отмъщение още тази нощ, но съзнаваше, че не е редно да отиде и да набие някакви хъшлаци на седемнадесет или осемнадесет години. Като зрял сицилианец, той предпочете единствения възможен за него в момента вариант на отмъщение.

— Искам да ги пипнеш тия копелета! Още сега!

Все едно че отвърза бясно куче. Бепи се втурна към килера и взе единственото оръжие в неговия роден дом — един чук от сандъка с инструменти на баща му. С чука в ръка той хукна през стъпало надолу към улицата.

Финамета крещеше на Паскуале:

— Какво правиш? Те ще пребият и Бепи. Не го пускай да ходи там. Моля те, Паскуале! Ще го наранят. Тия момчета са много по-големи от него.

Паскуале беше прекалено ядосан, за да спори с нея.

— Бефино ще се справи с тях. Ще им го върне.

— Та-та-татко — каза Марио, клатейки глава и мъчейки се да говори, — не пускай Бепи там. Ония момчета са големи.

Бепи измина шестте пресечки до сградата на вестника на бегом. Стигна там запъхтян и възбуден. Видя около осем момчета, които седяха на няколко маси, пушеха и плюеха по пода. Смееха се и си разменяха закачки.