Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Да, сър. Ще почакам още малко.
Дон Емилио огледа Бефино и поклати глава, развеселен от амбициите на момчето.
— Човекът, на когото ще се представиш, е Сали Дематео. Както ти казах, той е груб, гръмогласен и буен. Обаче знае, че си мой човек, така че не се плаши. Казах му да бъде внимателен с теб. Сали е лош. Върши черната работа. Можеш да научиш нещо от него. Слушай и не му отговаряй дръзко. Само се учи.
— Обещавам ви да не се плаша прекалено много — каза Бепи шеговито. — Имам желание да науча всичко възможно.
— И не приказвай много пред тях. Ще започнеш да им досаждаш. Този път ти се възлага наистина голяма задача. Не карай Сал да се притеснява заради теб. Младоците лесно го нервират. Сали е много важен човек, който се издига в нашата организация, затова се отнасяй почтително с него. Разбра ли? Повтарям ти това заради особеностите на Сали. Не искам да пострадаш, Бепи. Характерът му е много лош. Като свършите работа, ела пак при мен. Ще си поговорим повече.
— Добре, господин Морано. Никога няма да ви изложа. Ще се държа прилично със Сали.
Същата вечер към десет часа Бепи отиде с метрото в Манхатън. Беше се изтупал като конте — тъмносин костюм, бяла риза с бели райета, бяла вратовръзка, черни обувки и бели тиранти.
Когато опита да влезе в кафенето, портиерът отказа да го пусне вътре, защото му се видя твърде млад. Бепи му обясни, че е дошъл да се срещне със Сали Дематео. Сали дойде на входа. След няколко саркастични въпроса той заведе Бепи до масата си. Бепи чу язвителни подмятания: „Ти ли си поканил това хлапе, Сали? Да не би да е новият ти телохранител?… Кое е това малко конте, Сал?… Я какъв костюм носи.“ На Бепи му идваше да се скрие под масата.
— Даже не го и познавам — отговори Сали на приятелите си. — Бил човек на шефа. Лично той го праща.
След това погледна към Бепи и каза:
— Сядай, момче. И не се притеснявай, че ще си смачкаш костюма.
Оркестърът започна да свири и мъжете се умълчаха. Музиката гърмеше. На сцената излезе едно момиче и затанцува под пламенния сладострастен такт на духовите инструменти — латиноамерикански ритъм, който напълно отговаряше на атмосферата.
— Момче, достатъчно ли си голям да пиеш? — подкачи го гръмогласно Сали. После нареди на сервитьорката: — Дай на тоя малък фукльо едно двойно.
— Не, госпожице, моля ви, само едно малко за мен. Благодаря — каза й Бепи.
— Ще го направя малко — прошепна тя.
„Божичко — мислеше си Бепи, — тия типове са фрашкани с гадни подигравки.“
Сервитьорката се върна с напитките и го огледа доста обстойно, но Бепи, понеже не знаеше чие гадже може да се окаже, не реагира. Не искаше да му забият нож в гърба заради непознато момиче, въпреки че според него тя беше хубавичка и съблазнителна. Много съблазнителна.
В музиката имаше нещо възбуждащо, което накара кръвта на Бепи да кипне. Непрекъснато се взираше в танцьорките. По едно време установи, че цялата маса го наблюдава, и отклони поглед, отпивайки от чашата си.
Сервитьорката го попита откъде е, но Бепи прикриваше всякакъв интерес или вълнения от разговора. Продължаваше да мълчи. Дон Емилио му беше казал да не приказва много. Отишъл бе там да върши работа, за която вече му беше платено, и нямаше намерение да го пребият заради някаква сервитьорка с влажни устни.
Сали поръча по още едно питие.
— Дай на малкия двойно — провикна се той.
Беше забелязал, че келнерката си пада по Бефино, обаче момчето не й отвръща с взаимност. Развеселен от алкохола, той изгледа Бепи и със забързан, но вече пиянски говор изграчи:
— К’во става бе, момче? Не обичаш ли момичета? Непрекъснато гледаш настрани. Що така бе?
— Разбира се, че ги обичам. Обаче тази нощ не е подходяща за това. Имаме работа за вършене — отговори той, опитвайки се да надвика музиката.
— Охооо, имал си работа за вършене, а? — изкрещя Сали към приятелката си, която седеше до него. — Я чуй това, котенце. Тая нощ имал работа… О, тази нощ не е подходяща… — продължи да му се подиграва Сали. — К’во, да не си с тампон между краката? Или си едно малко педалче? Ама че готино — педалче с тампонче.
— Стига, Сали, за какви тампони дрънкаш? — отвърна му Бепи. — Морано ме изпрати тук да ти свърша някаква работа. Защо се заяждаш с мен?
— Щото си въздух под налягане, момче. С тоя спретнат син костюм имаш вид на девствен. Бас хващам, че още не си спал с жена — ревна разпалено над масата Сали. — Гарантирам ви, че тоя мухльо е девствен.