Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Червения нахвърля портфейлите им, джобните пари и пръстените в чувала при другата плячка.
Бепи отведе мъжете във вътрешния салон. Нямаше как да не видят Дебелака на пода, плувнал в кръв. Накара ги да легнат до него.
— Стойте долу, кротувайте и ще се смиля над живота ви — изсъска Бепи. — Сега, тъпи шведи, натопете дланите си в тая локва кръв и започнете да играете на „пържоли“. Тъпунгери, друг път да четете табелите. Хайде, хубаво ги натопете, момчета. Ха така! Натрийте си и физиономиите.
Червения попита тихо:
— Защо да си топят ръцете в кръвта? К’во, майтап ли си правиш?
Бепи го изгледа, но не му отговори. Двамата мъже се страхуваха. Мислеха Дебелака за мъртъв и бяха сигурни, че следващите са те.
— Моли ви, момчета, ние само се отбили да се почерпи. Не убивайте нас — молеха се те.
— Добре — изсъска Бепи през найлоновата маска. — Няма да ви направим нищо, обаче не мърдайте. Стойте на пода половин час. Надигнете ли се, ще ви убием.
После се обърна и тръгна бързо към предния салон.
— Хайде да излизаме. И не забравяйте! — извика той назад. — Портфейлите ви са у нас и знаем къде живеете. Ако мръднете, преди да е изминал половин час, пак ще се срещнем.
Бепи и Червения изтичаха през вратата и едновременно си свалиха маските и ръкавиците.
— Хайде, размърдай тая кола.
— Защо се забавихте толкова бе, пичове? Изгорих почти всичкия бензин. Още малко и тая шибана кола щеше да прегрее. Как мина? — попита Маймуната.
— Отлично — отвърна Бепи. — Карай внимателно, не се разсейвай. Нека се приберем без проблеми.
Напълнил джобовете си с откраднати пари, Червения започна да омайва Бефино.
— Ега ти, тоя Бепи е страхотен. Винаги действа абсолютно точно. Обаче не мога да си обясня историята с натапянето на ръцете в кръвта. Защо го направи?
Бепи не благоволи да му отговори. Беше бесен от това, че се заинати и взе портфейла на бедния готвач въпреки нареждането му. След известно време каза:
— Добре, карай бавно. Ще ни оставиш с Червения пред дома му. Трябва да преброим печалбата. Нали майка ти и баща ти ще вечерят в сладкарския магазин на баба ти?
— Да, бабичката е болна. Налага се да й помагат. Отваря се доста работа, когато дойдат вечерните вестници — отговори Червения. Пое дълбоко дъх, преди да продължи: — Не мога да си представя как така ще върна портфейла на оня готвач. Нали разбираш какво имам предвид?
— Не, не разбирам. Взел си го, твой е. Не го споменавай повече. Не искам да говоря за това. Няма да сме съдружници. Ще бъдеш наемен работник. Ще получаваш каквото ти дам. Няма да участваш в печалбата, ще взимаш само заплата. Майната ти, тарикат такъв! Задръж портфейла на този бедняк заедно със снимките на жена му и децата му. Много ти пука! Ти взе своето решение, сега аз ще взема моето. Отиваме у вас да броим. Маймуната трябва да избърше всичките отпечатъци от колата и да я изостави някъде. Маймун, винаги трябва да носиш ръкавици, като нас, особено в коли, с които вършим работа. Не можем да си позволяваме гафове. Отсега нататък това е закон. Разбрахме ли се, Маймун? Ченгетата най-напред се лепват на кормилото да търсят отпечатъци.
— Да, прав си. Ще избърша навсякъде, не се притеснявай.
Всичко мина гладко. Нападението окупира заглавията по първите страници на вестниците. Господин Морано със задоволство научи, че Бепи има качества да се справя с такива задачи. Заради алчността на Червения и неподчинението му Бепи взе парите под свой контрол и прибра пистолетите на съхранение за бъдещите им нужди. Общата събрана сума беше малко повече от две хиляди и сто долара. Бепи отдели хиляда и петстотин за влог в банката и плати на помощниците си по двеста долара за свършената работа. Остатъка взе за джобни пари. Прибра се вкъщи и ги скри в стара кутия за обувки в един шкаф. Никога през живота си не бе виждал такъв куп пари! Първият му голям удар. Тази нощ не можа да заспи. Обаче през следващите дни започна да свиква.
Червения също припечели добре за себе си. Той прибра хиляда и шестстотин долара, освен полагащото му се и никой не знаеше за това.
Бепи посъветва момчетата да не харчат парите безразборно и да не правят впечатление с промяната във финансовото им положение.
— Продължавайте да изглеждате така, все едно че имате само дребни монети — каза им той.
Три дни по-късно дон Морано повика с ръка Бепи в бара.
— Добро утро, господин Морано.
— Добро утро, момче — отвърна той. — Доволен съм от начина, по който си се справил с поисканата от мен услуга. Ефектно и чисто. Доколкото разбрах, доста добри пари сте прибрали, а?