Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
С кръвясал поглед Бепи влетя в стаята и без да каже нито дума, започна да блъска с чука по главите им, нанасяйки точни, чупещи черепи удари. Намерението му бе да убива. Тичаше от човек на човек като див звяр и повтаряше задавено „Ти ли преби брат ми? Ти ли преби брат ми?“ с приглушен глас, почти разплакан. Скоро залата бе обляна в кръв. Всички крещяха и се опитваха да ударят Бепи. Момчетата се бореха за живота си. Бепи се стремеше да удари колкото може повече. Него също го улучиха няколко пъти, но не кървеше.
След кървавата баня той се прибра вкъщи с чука в ръка. Баща му го чакаше пред блока. Виждайки Бепи раздърпан от схватката и с кървавия чук, той попита задавено:
— Как мина?
— Кървави зрелища ли искат? — отвърна Бепи. — Направих им едно. Пребих ги всичките. Сега по стените и пода има много от тяхната кръв. Всичко е омазано. Как е брат ми?
— Добре е. Да отиваме да ядем, че макароните съвсем са изстинали.
— Сигурен съм, че утре Марио ще довърши започнатото от мен — каза Бепи. — Ще ги бие до посиране. Те са го хванали изневиделица, затова е пострадал… Здравата ще ги натрошим утре. Хайде да вечеряме. Умирам от глад.
Час по-късно входният звънец издрънча. Беше господин Джонсън — човекът, който ръководеше канцеларията на вестника. Искаше да разговаря с господин Менесиеро. Финамета го поздрави и го въведе в апартамента. Паскуале и синовете му още седяха на масата. Финамета предложи на господин Джонсън плодове, но той учтиво отказа.
— Защо е тази война? — попита господин Джонсън. — Какво се е случило, та е станало причина за такава кървава разпра? Канцеларията прилича на болница!
Марио започна да обяснява. Паскуале го прекъсна по средата и каза:
— Ето я причината Бефино да направи каквото направи. Заради това стана разправията. Утре Марио ще довърши войната, която брат му започна.
Господин Джонсън прочете имената на момчетата, пострадали лошо от Бепи.
— Всичките са в болницата и ги кърпят.
Марио отново започна да заеква, опитвайки се да каже нещо. Изчакаха го да изрече думите.
— Т-т-т-татко… Б-бепи е набил други момчета.
На масата се възцари мълчание. Финамета се хвана за главата, а след това сложи бутилка уиски на масата. Сигурна беше, че е време. Господин Джонсън изпи едно двойно на екс.
Един ден през октомври дон Емилио Морано изпрати човек да повика Бепи от игралната зала. Държеше се много сърдечно с Бепи и той му отвърна със същото.
— Бепи — каза кръстникът, — искам да свършиш нещо специално. За тази работа ми трябва младеж с кураж на великан и размери на жилав дребосък, някой, за когото да съм сигурен, че умее да си държи устата затворена. Вярвам, че ти си този, който ми трябва, Бефино Менесиеро.
— Куража го имам, но съм метър и седемдесет. Не съм дребосък.
— Добре. Ти ми трябваш, Бефино — усмихна се кръстникът.
— Както решите, господин Морано. Само ми кажете какво искате да направя.
Кръстникът пак се усмихна.
— Искам тази вечер в десет часа да се представиш на един от моите войници в центъра на Манхатън. Той е собственик на кафене. Натоварен е да свърши нещо важно за нашата фамилия. Ah capeesh, Бепи?
— Si, io capeesh.
— Ще се явиш при него и ще правиш каквото ти каже. Този Сали е грубиян, така че внимавай. Той ще те инструктира за задълженията ти. Взех това решение внезапно. Трябва да бъде изпълнено тази нощ. Много неща зависят от това.
— Разбрано, сър. Колко се плаща за работата? И кой ще ми плати?
Кръстникът, изненадан, че Бефино поставя въпроса за парите, все пак му отговори:
— Ще получиш петстотин долара за твоята работа. Съгласен ли си?
— Да, сър. Всичко е точно.
— Предполагам, че ги искаш сега, а?
Бепи се усмихна.
— Да, сър. Винаги предпочитам да ми плащат предварително.
— Защо предварително? — попита кръстникът.
— Само защото, ако ме очукат, майка ми да получи парите. Държа ги в едно скривалище в моята стая и тя ще ги намери. Ако не мога аз да ги имам, то поне тя да ги използва.
Дон Емилио пак се усмихна.
— Умен си, Бепи. Ти си момче, което мисли за бъдещето.
— Все пак не се притеснявайте, господин Морано. Ще си свърша работата. Бих искал да направя няколко удара за много пари. Интересуват ме големите пари.
Кръстникът погледна момчето и каза:
— Добре, Бепи. Ще получиш големите удари и големите пари. Само имай търпение. Не бързай прекалено много. Още си доста млад, имаш време. Затова по-полека, бъди търпелив.