Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
В четвъртък, в два часа следобед, Маймуната отиде до ресторанта на Ейб — оживено място, където хората влизаха и излизаха, забързани да хапнат нещо през почивката в работното им време. Маймуната видя коя ще е неговата кола. Човекът дори остави мотора да работи. Направо щеше да я грабне, без да си играе с кабелите или каквото и да било. Качи се и подкара. Междувременно Червения бе взел двата пистолета, които чичо му криеше в избата.
В два и двадесет минути Бепи беше в игралната зала и чакаше хората си. Обмислил бе операцията и носеше ръкавици за себе си и Червения, както и найлонови чорапи за главите им. Червения дойде с четиридесет минути по-рано и носеше в книжна торба двата ръждиви пистолета. Свит в ъгъла, Бепи ги огледа и каза:
— Ей, Червен, тия пищови не стават за нищо. Имат вид като че ли чичо ти ги е взел от Синята брада. — Установи, че в единия пистолет няма патрони, а в другия има само два. — Донесъл си празни патлаци, Червен. Дано не се налага да влизаме в престрелка. Тия пищови са боклук. Я ги виж, ръждиви са.
— Ами чичо ми има само тях — обясни Червения. — Бяха в избата, а там е влажно.
— Добре де, ясно — каза Бепи, опитвайки се да запази гладкия и спокоен ход на нещата. — Ще свърша тая работа толкова бързо, че даже няма да разберат какво им се е случило.
В два и тридесет минути Маймуната пристигна с колата. Бепи и Червения скочиха вътре и потеглиха.
— И двамата дойдохте по-рано, момчета. Така ви харесвам — похвали ги Бепи. — Ей, Маймун, имаш ли бензин?
— Не съм проверявал. Изобщо не се сетих.
Бепи погледна към уредите на арматурното табло.
— Късметлия си, че имаш половин резервоар. Отсега нататък винаги проверявай бензина. Ясно ли е? Никога не кради кола с празен резервоар. Това може да ти докара сума неприятности. Много имаш да учиш, Маймун.
— Е, още съм само на петнайсет и крада коли едва от три години. Времето е пред мен.
— Вижте, имаме да вършим много работа и не искам никой да ни поставя в неприятно положение. Така че дайте да бъдем сериозни поне сега. Мисля, че сме получили пожизнен договор с много голяма фирма и трябва да впечатлим съвета на директорите.
Червения и Маймуната се спогледаха. Този път Бепи наистина дрънкаше наедро — пожизнен договор, съвет на директорите. Бяха го виждали как действа и знаеха, че е способен да направи всичко, което каже или обещае, добро или лошо. Обаче какъв съвет на директорите?
— Сега спри. Ей там, до бунището — каза Бепи на Маймуната. — Трябва да намеря една тръба. Връщам се веднага. Не гаси колата.
Върна се с къса тръба и каза на Червения:
— Носи това със себе си през цялото време. Ще ни потрябва.
— Какво ще правим този път? — попита Маймуната. — Вана ли ще поправяме?
— Слушай, Маймун, не задавай тъпи въпроси. Колкото по-малко знаеш, толкова по-дълго ще живееш. Работата ти е да шофираш. Гледай си нея и нищо друго. Ясно ли е? Да спазваме правилото, че работата си е работа, и да забравим глупостите от рода на ваната. Ти си шофьорът. Аз и Червения ще свършим водопроводната работа. — Бепи се обърна към Червения. — Ще действаш както винаги. Стоиш до мен и чупиш глави или каквото се наложи. Използвай тръбата както обикновено. Няма изменения, разбрано?
— Да, без изменения — отговори му Червения, докато колата потегляше.
— Нали разбирате, приятели, ние сме полупросяци. Получаваме само половината от благата на живота. Нямаме избор, трябва да правим нападения по поръчка. Трябва да изпълзим от калта, да се изкачим до върха! Просто трепем едни мафиози по поръчка на други мафиози, така че в действителност прочистваме квартала в полза на честните хора. Затова не ми задавайте въпроси за тези договори, разбираме ли се? — Той се усмихна на приятелите си. — Добре, стига толкова. Червен, идваш с мен. Ще взема пистолета с двата ръждиви патрона, а ти взимаш празния.
— Какво? — прекъсна го Маймуната. — Твоят пистолет е с ръждиви патрони, а неговият е празен? Да не би наистина да сте откачили? По-сигурни ще сте, ако използвате тиган.
— Слушай ме добре — каза бързо Бепи. — Тия типове може да имат скрити ютии зад бара или в офиса. Първо ще ги шашнем с нашите и после ще свием техните. Червен, искам хубаво да претърсиш заведението. Но най-напред заключи вратата след нас, като влезем. Аз ще се погрижа за тях и ще проверя какво е положението. Нахлузи си бързо чорапа на лицето. Не искам онзи да види лицата ни. Разбра ли?