Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
В това време момчетата, които го чакаха на ъгъла, му викнаха:
— Хей, Бепи, какво каза той? Много ли си го ядосал?
— Защо да съм го ядосал? Нали защитавам квартала? Доволен е, а не ядосан. Следващия път ще ми даде златен медал. Днес ми даде само десет долара.
— Хайде, Бепи, раздуй какво ти каза.
— Каза да държа нещата наоколо под контрол. Затова кротувайте. Не създавайте излишни неразбории из махалата. Ясно ли е? Вече аз отговарям за района.
Започваха да му вярват.
— Дадено, Бепи. Знаеш, че сме с теб. Ще бъде както кажеш. Ти си главатарят.
На другия ден Луи излезе от болницата и беше в сладкарницата. Надзърташе през счупеното стъкло на прозореца и наблюдаваше Бепи и другите момчета на ъгъла.
— Не мога да проумея защо това копеленце Бефино се пъчи като герой. Я го виж, хили се на всеки — каза Луи на жена си. — Морано би трябвало да му посини задника. Какво е станало? Виж го тоя мърльо. Погледни го, Една. Стои там с поза на млад дон, копелето му! Не мога да повярвам! Тия проклети сицилианци винаги държат един на друг. Морано ми даде назаем парите за сладкарницата, а сега цялата е потрошена.
— Пак ти тече кръв, Луи — каза Една.
— Мразя тия проклети сицилианци. Те са като риби, ето какво са! — Луи удари с юмрук по дланта си.
— От коя част на Италия е твоят род? — попита Една.
Все още бесен, Луи се обърна към нея:
— Отивай да си правиш белтъчените кремове и не ме ядосвай. Не знам от коя част са. Само знам със сигурност, че не са от Сицилия. Не съм като тия измамници.
В сряда следващата седмица, в два следобед, Бефино чакаше господин Морано пред бара. Босът пристигна заедно с двама здравеняци — негови помощници или адютанти. И тримата бяха добре облечени. На Бепи му се сториха много важни.
— Добър ден, господа — поздрави ги той.
С пура в устата дон Емилио кимна. Другите двама не отвърнаха.
Бепи ги последва във вътрешността на бара и седна заедно с тях на масата.
Единият от мъжете попита:
— Кое е това хлапе?
— От квартала е — отвърна дон Емилио. — Ще го използвам за Дебелака.
— Дебелака ще го излапа за закуска — изсмя се единият.
Бепи се изчерви от смущение.
— Сигурен ли си, Емилио? — попита другият мъж, оглеждайки Бефино.
Морано погледна момчето и се усмихна:
— Той ще се справи. Негов дядо беше Менесиеро от Шака.
— А, шакитанец. Това е нещо друго. Познаваме дядо ти — отбеляза единият капо.
— Чух от господин Морано, че го познавате — отвърна му Бепи.
Сега, когато тези мъже като че ли го бяха възприели, той се чувстваше по-добре. Никога не бе предполагал, че дядо му се е ползвал с такова голямо уважение.
Дон Емилио се зае да инструктира Бепи:
— Слушай какво искам да направиш. Има един човек на ъгъла на Трето авеню и Двайсет и девета улица. Искам хубаво да му натрошиш краката. Викат му Дебелака. Собственик е на кафене „Блу Ноут“. Всеки ден в четири следобед, преди да отвори кафенето, той е там. Може би се храни или работи по документацията, или нещо друго, във вътрешната стая на кафенето. Направи така, че да прилича на обир. Искам да се създаде впечатление, че е бил тормозен от начинаещи обирджии.
— Ясно. Не се притеснявайте. Мога да се справя. Изнудването е моя специалност. Лесна работа — отвърна безгрижно Бепи.
— Няма нищо лесно. Не бъди прекалено самоуверен. Внимавай, ah capeesh?
— Колко се плаща за тази работа, господин Морано?
— Двеста долара.
Бепи беше смаян от сумата — и всичко това само за да натупа някого си. Опитвайки да прикрие реакцията си, той попита с делови тон:
— Може ли да ги получа сега? Обикновено ми се плаща предварително, а и имам нужда от пари.
— Да, ще ти платя сега — каза босът и подаде на Бепи две стотачки.
Бепи никога не бе виждал банкнота от сто долара, не бе виждал дори петдесетачка. Преди няколко месеца не успя да изврънка само четвърт долар, за да купи лимонов сладолед и посолен геврек, с които да си плати за малко секс. А сега държеше в ръката си стодоларови банкноти. Животът в Америка може да се промени за една нощ — помисли си той. — Аз съм едва ли не богат.
— Добре — каза той на Морано. — Искате да прилича на обир и онзи тип да бъде в кома. Правилно ли съм разбрал?
— Точно така, кома. Кома звучи хубаво — каза босът. Стилът на Бепи му харесваше. — Бъди внимателен и недей много да се перчиш. Може да носи пистолет или пък барманът да е с него и да има скрит железен прът под бара. Затова, умната. Мисли. Използвай мозъка си и се пази да не пострадаш. Дебелака кара син кадилак, модел 1942 година. Провери наоколо. Виж дали е някъде отпред. А, и още нещо, момче… Ако те хванат, не споменавай името ми. Само кажи, че си обирал заведението. След това се оправяй сам. Разбра ли, малкия?