Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Да.
— Когато ги доближим, насочи пищова си към главите им. Старай се да ги стреснеш и не им давай да се окопитят. Колкото по-изплашени са, толкова по-лесно ще ни бъде. Работи бързо. Взимай всичко. Пари, пистолети, пръстени. Тъпчи всичко, до което се докопаш, в тоя чувал от картофи. Ако намериш пистолетите им, пусни твоя в чувала, за да имаш зареден пищов. Аз ще държа пистолета си насочен в главите им. Ако мръднат, ще ги убия — завърши Бепи, наблюдавайки очите на Червения за реакция.
— Еха — изсмя се Маймуната, — ще пукнат от натравяне с ръжда!
— Слушайте, за нас тази работа е дреболия. Ние сме професионалисти — каза Бепи. — И преди сме правили такива неща, затова се дръжте спокойно. Разбрахме ли се, приятели?
— Да бе, правили сме ги. Веднъж на един зъболекар и на двама типове от порнографския бизнес. Обаче не и на мафиози — сопна се Червения. — В случая май става въпрос за мафиози.
Бепи го изгледа гневно.
— Ние сме мафиозите бе, смотаняк! Ето тук са големите нари. Приключваме с дребните центове. Нямах в джоба си пукнат долар, за да отида на плажа. Трябваше да тъпча цял ден оная шафрантия с големия задник, Марджи, за да стоя на хладно в климатизирания й апартамент. Тези дни отминаха. Finito.
— Чуйте какви глупости дрънка. За да останел на хладно в климатизирания й апартамент цял ден! — изсмя се Маймуната.
— Ама че начин да се похвали, че е чукал Марджи. Целият квартал я сънува в неприлични сънища, а той вика finito.
— Пристигнахме. Стига вече глупости. Спри ей там — нареди Бепи на Маймуната. — Точно така. Кафене „Блу Ноут“, това е заведението. Дебелак, дано да си там. Я огледайте за един син кадилак, четиридесет и втора.
Провериха района.
— Не е тук. Не виждам никакъв син кадилак. Може днес да е дошъл с друга кола — каза Маймуната.
— Не е зле да внимаваме — обърна се Бепи към Червения.
— Може още да го няма в заведението. Ще погледна през прозореца. Ако ти махна с ръка, ела с чувала и тръбата. Ще вървиш бързо, без да тичаш.
— Да бе, да не си забравиш тръбата — напомни Маймуната на Червения.
— Не си прави майтап, Маймун — каза Червения, малко нервно. — Тоя тип има работа с мафиози. — Обърна се към Бефино и го попита: — Знаеш ли го как изглежда?
— Да, нисък и дебел. Викат му Дебелака. Искам колата да стои паркирана ей там, пред химическото чистене, на три метра от пожарния кран. Остави мотора да работи. Не си тръгвай, ако чуеш стрелба. Дай ни възможност да изтичаме до колата. Разбрахме ли се, Маймун?
— Не се тревожи. Никога няма да ви изоставя — отвърна Маймуната.
— Знам, приятел. Сигурен съм. — Бефино обърна поглед към Маймуната. — Ще се върнем за нула време. Хайде, да действаме.
Бепи отиде бавно до прозореца на кафенето. Трудно се виждаше, но различи фигурата на дебел мъж, седнал до една маса в дъното. Махна с ръка на Червения да дойде. Влязоха вътре. Червения се опита да заключи вратата отвътре, но нямаше ключ.
— Не мога да заключа вратата — каза той на Бепи.
— Майната му. Да започваме. Ето ти найлоновия чорап. Действай бързо.
Червения се спря, виждайки на една маса табела с надпис „ЗАТВОРЕНО“. Взе я и я окачи на вратата, за да не влизат клиенти.
— Хайде — подкани го Бепи.
Докато вървяха към вътрешния салон, чевръсто нахлузиха на главите си найлоновите маски. Бепи насочи пистолета си в лицето на Дебелия и каза:
— Радвам се да те видя, Дебелак. Ако мръднеш, ще ти пръсна главата. Ясно ли е? Не спирай да ядеш и не си мърдай даже веждите. Не искам да те убивам.
Дебелия, който със завързана на врата салфетка ядеше италианска салата от целина, започна да се дави при думите му. Забелязвайки на масата само предястието, Бепи съобрази, че в заведението има още един човек, който приготвя основното ядене. Следователно трябваше да изчака и да види кой е в кухнята.
Червения изтича зад бара и с един замах загреба всичките разхвърляни дребни пари. Откри и торбичка, пълна с банкноти. След това намери нов, синкав револвер тридесет и осми калибър, с къса цев, и бързо го хвърли в чувала.
Докато наблюдаваше с едното око Дебелака и вратата на кухнята, а с другото Червения, Бепи кресна: