Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Не отивате ли при леля си? — Госпожа Елбман изглеждаше още по-шокирана, ако това изобщо беше възможно.
— Не — отвърна уверено Изабел.
Макар да й се искаше леля Полет да я поглези и утеши, а чичо Лудвиг — да й даде някои добри съвети, тя знаеше, че едно пътуване до Кил щеше да е бягство назад. Рано или късно Фритьоф щеше да се появи на вратата, вероятно с адвокат и съдийско разпореждане веднага и на място да вземат от нея яйцеклетка.
Не, оставаше й само бягство напред.
Пътуване към неизвестното.
— Довиждане, госпожо Елбман — каза тя, като едва успя да сподави радостното вълнение в гласа си.
Госпожа Елбман стоеше в рамката на отворената врата и остави вятърът необезпокоявано да разбърква прическата й, докато гледаше как Изабел се качва в колата си и внимателно слага предпазния колан на Флорантин на седалката до шофьора. Когато колата зави зад следващия ъгъл, госпожа Елбман въздъхна дълбоко. После с бързи крачки се върна в къщата, за да се обади на братовчедка си Лизлот, която също като нея си падаше по малки и големи драми във висшето общество. Върху тази специална драма у семейство Теген госпожа Елбман имаше сега изключителни права, а историята беше съвсем прясна!
Втора глава
На магистрала Дю Солей, 25 март
Въздухът миришеше на изгорели газове и беше ледено, студен. Зъзнеща, Изабел се увиваше в палтото и разучаваше на светлината на джобното фенерче картата, която си беше купила от последната бензиностанция. Тя проследи с пръст имената на селищата, вече останали зад гърба й: Мец, Нанси, Дижон, Лион. Този ужасен магистрален паркинг с бензиностанция и мотел, на който беше сега, се намираше между Валенс и Монтелимар и беше пълен с товарни камиони. Изабел беше слязла неохотно, защото спешно се нуждаеше от тоалетна, и си взе кафе. Отказа се от лепкавите на вид сандвичи и си купи кроасан.
Беше седем сутринта, точно времето, когато Фритьоф излизаше изпод душа и започваше да се облича за работа. За тази дейност си имаше строги правила: първо бельото му, което беше повече практично, отколкото секси, но разбира се, представляваше скъпа дизайнерска стока, после грижливо изгладената от госпожа Елбман риза, също така изгладените чорапи — в това отношение госпожа Елбман не се спираше пред нищо, — първо десния, после левия, след това панталона на костюма с колана и най-накрая копчетата за ръкавели и вратовръзката, вързана на възел с много любов от госпожа Елбман.
Откакто Изабел не ходеше на работа, тя прекарваше това време в леглото, откъдето се откриваше прекрасна гледка към дрешника и сутрешния ритуал по обличането на Фритьоф. По-късно му правеше компания на закуска, обикновено облечена в своя стар, но ужасно удобен халат, и обута в пантофи с миши муцунки, които приятелката й Мони й беше подарила за Коледа. Свежо избръснатият и ухаещ на одеколон и дезодорант Фритьоф плъзгаше поглед по Изабел и правеше хапливи забележки:
— Поне си се сресала. При все това се боя, че никак не е далеч денят, в който ще седнеш пред мен с ролки в косата.
Наистина различията помежду им в този момент едва ли можеха да бъдат по-големи, така че Изабел споделяше мнението му. Халатът й ставаше за изпращане в Червения кръст, а пантофите бяха под всякаква критика. Докато у Фритьоф всичко беше чисто, елегантно и скъпо — дори май чорапите имаха висока препродажбена стойност.
Изабел с мъка се сети, че си беше забравила мишите пантофи в шкафа у дома. От пантофите мисълта й се отклони към нейната приятелка. Мони щеше да се смае, когато разбере, че тя, Изабел, е избягала от къщи. За миг й хрумна да й се обади, но после отхвърли идеята, защото в момента Мони беше необвързана и прекарваше съботните сутрини или в сън, или наблюдаваше ужасено отстрани партньора си „за една нощ“ и тактично, но недвусмислено го избутваше от апартамента.
— Нямаш представа колко си си добре — повтаряше Мони винаги когато Изабел се опитваше да каже нещо негативно за Фритьоф и за брака си. Като че ли това беше целта на необвързаните жени — да се сдобият със съпруг и после цяла вечност да са щастливи с него.
Изабел предполагаше, че след първия шок Мони много ще се зарадва на новината, че Изабел също вече е част от огромния клуб на необвързаните. Фактът, че е омъжена, пречеше на близостта им. Независимо от всякакви сближавания, тя и Мони живееха в два различни свята.
— Необвързаните живеят на една планета, а женените — на друга — каза веднъж Мони. — И тези планети са в две различни слънчеви системи.