Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Въпреки това пак можеш работиш някои неща — настояваше леля Матилд и остави ножа настрана. — Ако ми помогнеш за леля Жермен, като й почетеш малко от вестника, ще получиш от мен пет франка. Баба, вуйчо Корин или Ермелин сигурно също могат да ти помогнат. Така постепенно ще си събереш пари за по-особената покупка.
— Хм, ясно — каза недотам убеденият Лоран.
Пет франка щяха да му стигнат за две пощенски марки, ала определено нямаше да са достатъчни дори за един нокът на мравоядеца. Но понеже беше добро момче, не искаше да създава излишни грижи на леля Матилд и Бертран, като им разясни основно проблема с опасните животни. Трябваше да има и друга възможност да се сдобие с пари.
И той вече имаше идея. Самата леля Матилд му я подсказа: родителите на неговия приятел Анри Жур бяха преустроили един стар хамбар и даваха стаи под наем на туристи — защо това да не е възможно тук? В „Ринкинкин“ имаше достатъчно хамбари и други необитаеми постройки.
Изведнъж момчето се разбърза.
— Трябва да вървя, чао.
— Чао. — Бертран погледна съчувствено след него. — Явно по-особената покупка наистина му трябва спешно.
— На тази възраст всичко е спешно — каза Матилд, без да променя изражението си.
— И много мило от ваша страна да го ангажирате с четене на старата дама, че и да му платите за това — добави ухилено Бертран и започна да имитира детското гласче на Лоран: — Д-д-д-дю. Р-р-р-ран, Дюранс. А, Дюранс! — После се върна отново към естествения си глас. — Сигурен съм, че старата дама ще оцени това.
Леля Матилд изви ъгълчетата на устата си леко нагоре и Бертан, който я познаваше добре, знаеше, че това може да мине за усмивка.
— Какво очаквате, Бертран, та той ходи на училище от по-малко от година, а в днешно време там не ги учат толкова бързо да четат, колкото нас навремето. Все пак на последната родителска среща ни увериха, че Лоран е отличен ученик. А на леля Жермен ще й е все тая какво чете и как чете той. Напоследък тя само му се усмихва блажено и го нарича скъпия малък Рене.
— И кой е скъпият малък Рене?
— Рене беше синът й. Загинал е през Втората световна война също като мъжа й. — Матилд забеляза учудването в погледа на Бертран и добави хапливо: — Да, леля Жермен е имала семейство, а преди това, и особено след това — вълнуващ любовен живот. В никакъв случай не е някоя стара мома, това положение не е обичайно за нашето семейство. Аз съм единственото изключение. — Тя отметна глава назад и го изгледа предизвикателно.
— Да, но вие не сте толкова стара още — отвърна тактично Бертран, ала Матилд забеляза смущението, което предизвикаха у него малко острите й думи.
Бертран беше на служба при семейството й от трийсет години и я познаваше още от момиченце. Въпреки, в известен смисъл официалните им отношения, те бяха най-добри приятели. Бертран й помагаше за задачите по аритметика и я придружаваше по време на езда. И пак той беше човекът, който я утешаваше, когато малката й сестра Жозефин за пореден път я наричаше бостанско плашило и един поглед в огледалото потвърждаваше истинността на думите й. Тя беше бостанско плашило! Бледа, висока като върлина, с непохватни движения като робот — отвратителна!
„Не, Матилд. Ти си прекрасно момиче. Кое бостанско плашило има такава лъскава, къдрава коса? Такава тънка талия? Такива красиви зелени очи? И нима едно бостанско плашило има такава нежна, млечнобяла кожа?“ Тя до днес помнеше тези кротки, сериозни думи на Бертран. В нейните спомени единствено той я намираше привлекателна и я предпочиташе пред палавата Жозефин, която покоряваше с чара си всеки, независимо дали е мъж, жена или дете. До днес почти нищо не се беше променило. Само дето в „Ринкинкин“ сякаш с времето бе изграден имунитет срещу чара на Жозефин.
Матилд въздъхна.
— Догодина ще стана на четирийсет.
— Знам — каза Бертран. — През юли. Което ще рече, че сега сте точно на трийсет и осем! Ах, как ми се иска отново да бъда толкова млад! Млад и неженен, без свадлива стара жена, стъпила на врата ми! И без пораснали деца, които ще ми изядат и малкото останала коса на главата. Наслаждавайте се, госпожице Матилд, наслаждавайте се.
— Опитвам се. — Тя отново се наведе над дъската за рязане и започна с голи ръце да разкъсва една глава чесън. — А вие, Бертран, не говорете лошо за Ермелин. Тя не е свадлива стара жена, а истинско съкровище.
— О, да, а пингвините могат да летят — отвърна Бертран.