Фурията на курсора

Тави го спря, слагайки ръка на рамото му.

— Макс — каза той тихо. — Ще изпратим съобщение на канимите. Рейдърите им не трябва да се измъкнат. Нито един.

Очите на Макс се ожесточиха, той кимна и като се обърна към кавалерията, изрева заповедите. Тръбата засвири кратка поредица от сигнали и колоната се раздели, оформяйки от дългата редица две по-компактни бойни формации.

Тави скочи на коня и извади меча си.

Звукът от двеста остриета, изтеглени от ножниците след него, беше невероятно силен, но той се сдържа от каквато и да е реакция.

После той вдигна меча си и го спусна напред, сигнал за движение, и след няколко секунди вече водеше конницата надолу по пътя. Конят му се впусна в енергичен тръс, после ускори ход до лек галоп и по настояване на Тави премина на пълна скорост.

Чуваше и усещаше присъствието на другите легионери зад себе си, оглушителният грохот от препускането на конете им се издигаше наоколо, пробиваше през него, звънеше в бронята му и се вливаше в дивия ритъм на сърцето му.

Преодоляха разстоянието до бежанците по-бързо, отколкото Тави можеше да повярва, а когато видяха алеранската кавалерия да се носи към тях от склона, изражението на ужас и отчаяние по лицата им отстъпи на внезапна надежда.

Те размахаха ръце и се разкрещяха, приветствайки легионерите с радостни възгласи. Тави вдигна меча си и посочи надясно, при което половината крило напусна пътя, за да заобиколи бежанците отдясно. Мечът на Макс огледално повтори жеста на Тави и стоте му подчинени се насочиха наляво.

Те заобиколиха бежанците и забелязаха канимите на не повече от петдесет ярда от себе си. Тави поведе хората си по дъга, която им позволи да излязат право във фланга на канимите и правейки това, той разбра нещо.

Петдесет каними, видими от миля разстояние, изглеждат чужди и опасни.

Петдесет каними, видими от стремително топящо се разстояние, изглеждат огромни, гладни и ужасяващи.

На Тави изведнъж му стана абсолютно ясно, че никога преди не се е сражавал с истински каними, никога не е водил хора в битка и никога не се е сражавал срещу жив враг на кон. Не можеше да си спомни някога да е бил толкова уплашен.

Тогава нарастващите стълбове черен дим и виковете на хората, които го следваха, дадоха нов живот на яростния огън във вените му, той чу как викът му надделява над грохота на кавалерийската атака.

— Алера! — изкрещя той.

— Алера! — изкрещяха в отговор сто ездачи легионери.

Тави видя първия каним, огромен жилав звяр с краста в сиво-кафявата си козина и брадва, която стискаше в лапоподобната си ръка. Канимът замахна с брадвата към него в странно, измамно хвърляне, и червеният метал проблесна, въртейки се към него.